Нина Александрова
Хората в Япония имат завишени изисквания към себе си и високи очаквания в повечето обществени сфери на живота. Прословуто е чувството им за чест, отнасящо се до всички членове на семейството. Роботохолизмът е на почит, особено сред мъжете. Малко известен факт е обаче колко много са самотните хора има в държавата. Често те остават невидими до смъртта си. За тъжното явление дори си има дума – „кодокуши“, японски термин, описващ смъртта на самотници, останали изолирани в жилищата си, неоткрити дълго след края си от околните. На темата беше посветен документален филм по време на Sofia MENAR Film Festival – „Кодокуши“.
В центъра на продукцията е Норихито, който работи във фирма, специализирана в почистването на домовете на починали самотници. С течение на времето мъжът осъзнава, че и неговата връзка с близките му избледнява все повече, а рискът да имат същата съдба, е осезаем.
Проблемът, датиращ от 80-те години на миналия век, ескалира в Япония през последните десетилетия. Обикновено се проявява при хора между 45 и 50 години – такива, които не са успели да създадат семейства и въпреки наличието на дългогодишни приятелски връзки и близки роднини, се изолират и остават абсолютно сами до края. Статистиката показва, че над 2/3 от самотниците са мъже. Повечето от тях прекарват времето си на работа и често не знаят с кого и как да разговарят извън офиса. И когато престанат да работят, се изолират от обществото. Тоест, имайки регулиран живот от графици и задължения, те изпадат в социална безтегловност при липсата му.
Процесът се наблядава и при по-младите поколения. Обикновено засяга японци, останали без препитание, млади хора в ситуация на зависимост или емоционална нестабилност. При тях отсъстват каквито и да били социална ангажираност и подкрепа. Покъртителното е, че понякога става думи за няколко души – двойки или майки с деца, които са открити мъртви след седмици. Немалък е броят на случаите, когато краят настъпва заради глад или измръзване.
В Япония посочват като основна причина за все по-разпростиращото се явление съвкупността от няколко фактора – застаряващо население, изцяло професионално ориентирано ежеденевие и културни порядки. Отдавна се говори, че в основата на японския начин на живот личността остава на заден план, а на преден са изкарани кариерното развитие и преследването на високи постижения. Това измества фокуса от личния и социален живот, а много хора, несъгласни да следват подобни стандарти, остават в сянка, стават апатични. Последствията са – инфаркти, алкохолизъм, срам, глад, несподеляне, самота.
Хиляди са откритите мъртви хора, напуснали този свят в абсолютна самота. Много от тях се откриват след месеци. Това е причината в Япония да се роят компаниите, специализирани в почистването на домовете на отишлите си преждевременно самотници. Те имат задачата да премахнат както вещите, така и петна, оставени от разлагането на телата.
Различният поглед на MENAR Film Festival
Програмата на Sofia MENAR Film Festival представя най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка, като включва и специално подбрани тематични събития, свързани с държавите от този регион, както и обичаите на етническите групи, обитаващи земите им. Събитието се провежда всяка година през януари и тече паралелно в София и други големи български градове. Приема се за едно от най-мащабните културни събития за Балканите.
Абревиатурата MENAR идва от наименованието, с което страните от този регион се определят като едно цяло – Middle East and North Africa Region. Менáр /منار , произнася се и манáр/ на арабски означава фар, светлинна кула, пътеводна светлина. Производна е на думата нур /نور /, която на арабски означава светлина. В български език е влязла от османотурски под формата на думата минаре, или кула, която осветява пътя.
По време на фестивала често се представят филмови продукции – хаплива документалистика, показваща много от проблемите в заобикалящата ни среда. Филми, които карат зрителите да се замислят след като ги изгледат.
