Хаосът на Фернандо Песоа

„Книга на безпокойството“ – величественият труд на прочутия португалски писател Фернандо Песоа, сбъдва неговата мечта – да види творбата, която пише през почти целия си живот, тематично подредена. Тази нелека задача е решена от Мария Хосе де Ланкастре – професор по португалска литература в университета в Пиза и преводачка на Песоа на италиански. За разлика от предишни изследователи на автора, които подреждат хронологично завещаните от него разхвърляни текстове, Ланкастре се съобразява с виждането му за собствената му книга.

Песоа пише трескаво, където свари, но времето му стига да публикува само четири книги приживе. Посмъртно завещава една ракла, пълна с почти 30 000 бележки, сега пазени в Националната библиотека на Португалия, и изписани с наклонен силно вдясно, трудно четим, дребен почерк. Записките са на два езика – португалски и английски, но има и на френски. Именно те стават основа за „Книга на безпокойството“, която излиза почти пет десетилетия след смъртта на автора си. Първото издание, двутомно, се появява през 1982-ра, в което текстовете са датирани и подредени хронологично, като това е за сметка на смисловата и тематична концепция на Песоа.

Досадата от пошлостта

„Книга на безпокойството“ смесва характеристиките на дневник, есе и публицистика. Самият автор я определя като „автобиография без факти“. В пълен мащаб се разгръщат неговите богати вътрешни преживявания, невъобразимата му фантазия, дълбоката му чувствителност, чрез която и най-прозаичните дреболии в ежедневието разцъфват пред очите ни. „Книга на безпокойството“ е необятна вселена, която предлага убежище на неспокойния дух в смутни времена. В своите уводни думи преводачката Даринка Кирчева пояснява: „Омерзението от заобикалящата материална и духовна нищета, досадата от пошлостта, житейските препятствия и ограничения могат да се преодолеят не непременно чрез прекосяване на географски пространства, а чрез духовно преселване в други светове, и то може би по-успешно“.

Песоа публикува стихове в периодика под най-различни хетероними – почти сто. Един от тях е Бернардо Соареш, който е и фикционалният автор на „Книга на безпокойството“. Поетът му дава скромна професия – помощник-счетоводител, която напомня неговата собствена. Но този помощник-счетоводител не е обикновен, той мечтае за творческо постижение и духовно осъществяване.

Всепроницателен човек

В послеслова към новото издание поетът Румен Стоянов, който превежда и поезията на Песоа на български, прави портрет на автора: „Книга на безпокойството“ разкрива един удивително всеусещащ, всевиждащ, всечувстващ, всепроницателен човек. Не само към собствената личност, а и за околовръста. Песоа осъзнава своята изключителност, но не е високомерен, в спомени на роднини е сдържан и добронамерен. Недостижим образец за човек, преклонно служещ на литературата“.

Житейски стъпки

Песоа е роден на 13.06.1888 г. в Лисабон. Когато е на 5 години, умира баща му, музикален критик и чиновник в министерството на правосъдието, а на 6 години – и брат му. Песоа пише от малък. След втория брак на майка му за португалския консул в Дърбан (Южна Африка), бъдещият поет завършва начално образование в Дърбан и Кейптаун. През 1901 г. пише първите си стихотворения на английски език и пътува със семейството си в Португалия при роднини. През 1903 г. на изпитите в университета на Кейптаун написва съчинение на английски език, което получава наградата на кралица Виктория за най-добро есе – първо място сред 899 кандидата.

Печата стихове от 1902 г. През 1905 г. се връща окончателно в Лисабон. През 1906 г. се записва във висшите филологически курсове (сега – Филологическия факултет на Лисабонския университет), които прекъсва, без да завърши и първи курс. Открива малка типография, а след като тя фалира, до края на живота си превежда търговска кореспонденция.

Хетероними

Пише под десетки псевдоними, но Алберто Каейро, Рикардо Рейс и Алваро де Кампос са, по думите на Песоа, напълно самостоятелни личности, които пишат неща, които самият той не би могъл да напише. Песоа ги нарича хетероними, а не псевдоними, защото това не са измислени имена, а други имена.

Песоа умира от цироза на 47 г. в Лисабон. След смъртта му остават непубликувани повече от 27 500 страници.