Катерина Хапсали
Нямаме нужда от конкретен повод, разбира се, да гледаме (пак) документален филм за Зигмунд Фройд – не просто бащата на психоанализата, а и един от великите умове на човечеството въобще. Но напорът и посоката на последните световни събития някак естествено накараха доста коментатори от световните медии отново да цитират прословутия виенчанин и да се замислят дали корените на злото не са ясно посочени в неговите трудове.
И не, в случая не говоря за сексуалните фетиши и прословутите заключения на Фройд, винаги търсещ причините за нашите психически проблеми като възрастни в детските травми, които сме пробвали да „заровим“ в паметта си… Този подход е важен, няма спор, но лично аз намирам по-сериозна мотивация да се върнем именно сега към мислите на Фройд, в неговото по-късно творчество: тогава, когато започва да говори за устрема към смъртта и за причините, които карат човек изобщо да не се замисля какво зло ще причини, нито на колко хора.
Да, в тези дни, в които всички следим случващото се с тревога, със сигурност и вие сте се замисляли как е възможно някой да предприеме такъв грандиозен поход към смъртта… Истината е, че Фройд прави в трудовете си доста подробна дисекция на всякакви индивиди с мания за величие и стремеж към разрушение, и неслучайно Хитлер нарежда да изгорят в Германия трудовете на великия психоаналитик! А според историците основната причина не е била даже еврейският произход на Зигмунд Фройд, а фактът, че Хитлер се припознавал в описанията и заключенията на виенчанина.
Дори Фюрерът смътно подозирал, точно на базата на тези писания, че има психическо заболяване… Неведнъж съм се чудила как ли щеше всъщност да се развие световната история, ако вместо да сее смърт и пропаганда, хер Хитлер просто беше легнал мирно на кушетката в нечий кабинет? Уви, няма как да знаем.
Много психоаналитици в онези дни са принудени да напуснат Европа, след като влиянието (включително териториално) на Хитлер се разраства, и голяма част от тях се установяват в Южна и Северна Америка, където школата на психоанализата и до днес процъфтява. Самият Фройд е твърде възрастен и уморен от борбата с тумора, за да започне нов живот на другия край на планетата, когато Хитлер влиза в любимата му Виена, и затова се премества с жена си и дъщеря си по-близо, в Лондон. Сестрите му обаче, които са твърде възрастни и вярват, че Фюрерът няма да ги закачи, остават във Виена, но не след дълго са депортирани като еврейки и посрещат съдбата си в концлагерите на смъртта.
Дори заради припомнянето на тези исторически, но и толкова лични събития (защото в крайна сметка агресията винаги става лична!), си струва да изгледаме „Фройд 2.0“, част от документалнaта база филми, налични в Neterra TV+, с режисьор Клаудио Поли. Филмът е добър опит да се проследят животът и делото на блестящия психоаналитик, чиито идеи са вече част дори от ежедневния ни контекст на общуване.
Хронологичното проследяване на постиженията на виенския доктор е издържано и подробно, включени са научни и по-популярни коментари на модерни психолози, а епизодите за практическото приложение на теориите му днес са сериозна храна за размисъл. Неочакван бонус е и личността на разказвача: пред камерата застава правнучка на Зигмунд Фройд, писателката Естер Фройд.
Именно нейното представяне обаче е сред слабостите на филма: по една или друга причина, за която не смея да гадая, госпожа Фройд често дори не гледа в камерата (създава се усещането за „претупан“ набързо ангажимент); тонът ѝ на моменти е неуместно равен, а другаде – изпълнен с ненужен патос; да не споменавам дори крайно неподходящото за такъв филм облекло, както и очевидните проблеми с осветлението…
Сред недостатъците на филма мога да посоча спокойно операторската работа, пробойните в сценария и явният „пълнеж“ на моменти, но отново ще подчертая важността на посланията му – а заради тях си струва да преглътнем и несъвършенствата на „Фройд 2.0“.
