Триумфът и трагедията на Опенхаймер

Още с новината за излизането си новият филм на култовия режисьор Кристофър Нолан „Опенхаймер“ се превърна в едно от най-дългоочакваните киносъбития за 2023 г. Фактът, че премиерата му съвпадна и с филма „Барби“ на Грета Гъруиг, пък го превърна в истински феномен в социалните мрежи и още повече засили любопитството на зрителите. Взривоопасната история на бащата на атомната бомба Робърт Дж. Опенхаймер вече може да бъде гледана и в кината – New York Times нарекоха филма „блестящо постижение във формално и концептуално отношение“, а от Guardian заключиха, че „това е Големият взрив и никой нямаше да го направи по-голям и по-поразителен от Нолан“.

С продължителност от изумителните 3 часа филмът на Нолан отива на предела на технологията IMAX. А знаковият му актьорски състав, начело с ирландския актьор Килиън Мърфи и суперзвездите Мат Деймън, Робърт Дауни Джуниър, Флорънс Пю, Емили Блънт и Кенет Брана, се превъплъщава в някои от хората, предопределили съдбата на XX век, а може би и бъдещето на човечеството.

Наред с близо тричасовия шедьовър на Нолан, на книжния пазар читателите могат да открият и вдъхновението зад екранизацията – мащабната биография „Опенхаймер: Американският Прометей“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин. Епохалният труд на двамата журналисти дава добра отправна точка на Нолан – книгата, писана в продължение на 25 години, е отличена с награда „Пулицър“. В нея оживява пълният разказ за триумфа и трагедията на харизматичния физик, който след края на Втората световна война се превръща в най-популярния учен на планетата, а впоследствие и в най-знаковата жертва на комунистическата истерия в САЩ в началото на Студената война.

В „Опенхаймер: Американският Прометей“ се отразява бурната американска история между двете световни войни и първите десетилетия на надвиснал ядрен апокалипсис над света – страхове, които изглеждаха забравени до последните месеци в контекста на войната на Русия в Украйна. Книгата се основава на хиляди документи, събирани от архиви и лични колекции в САЩ и чужбина. Тя черпи от собствения огромен архив на Опенхаймер в Библиотеката на Конгреса и от безброй страници записи на ФБР, натрупани за десетилетия строго наблюдение.

Сред тези над 800 страници читателите ще „чуят“ гласа на учения, запечатан от записващите устройства, а после прехвърлен на хартия, ще прочетат интервюта с близо сто от най-близките му приятели, роднини и колеги. Пред тях ще се обрисува детайлният портрет на един забележителен ум, разкрил пред човечеството ядрената епоха, а след това положил неуспешни усилия – каквито светът продължава да полага и до днес – да премахне опасността от ядрена война. Който – подобно непокорния гръцки титан, дарява на света оръжие, разкриващо необятни възможности, но и криещо в себе си пагубна сила. Сила, чието овладяване зависи само и единствено от ясното осъзнаване за размерите на „подарената“ мощ. И именно това остава посланието на Опенхаймер и до днес