Нина Александрова
На 16 ноември официално е открит Суецкият канал (на арабски: Qana al-Suways) – плавателен канал в Египет, пресичащ Суецкия провлак и свързващ Средиземно море и Червено море. Каналът бележи условната граница между Африка и Азия и на практика се явява втората връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 г. каналът е с дължина 164 км и дълбочина 8 метра. След многократни разширения, през 2010 г. Суецкият канал има дължина 193.30 км, дълбочина 24 м и ширина 205 метра.
В северния край на канала се намират градовете Порт Саид (египетски град при вливането на Суецкия канал в Средиземно море. Служи и като база за презареждане на корабите, минаващи през Суецкия канал) и Порт Фуад. В южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 км северно от третия по големина град в Египет – Исмаилия.
Каналът се състои условно от две части, северна и южна, разделени от Голямото горчиво езеро. Той значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява чрез претоварване на стоките и придвижването им по суша през провлака.
Днес Суецкият канал е държавна собственост и се поддържа от специална администрация на Суецкия канал със седалище в Порт Фуад. Съгласно Цариградската конвенция от 1888 г., която е в сила досега, каналът може да бъде използван по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд, без значение на неговия флаг.
Ежедневно през канала преминават три конвоя от морски съдове – два от тях в южна посока и един в северна. За Египет той е истинска златна мина: годишно страната печели милиарди долари. Но 152-годишното съоръжение е нещо много повече – символ е на национален престиж и за напредъка на страната.
