Силата на жените се определя от слабите места на мъжете

Франсоа-Мари Аруе, известен повече под псевдонима си Волтер, е френски писател и философ, символ на епохата на Просвещението.Роден е на 21 ноември 1694 г. Превърнал се в европейска знаменитост още приживе и ползващ се с голямо влияние сред европейския интелектуален елит на епохата, той е сред прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. Определят го като скептик, който смята, че е изключително важно да се съмняваме във всеки факт и да поставяме под въпрос всеки авторитет – църква, държава или друга система. Като водеща фигура на ранния либерализъм, Волтер е запомнен със своята непрестанна борба срещу религиозния фанатизъм и в подкрепа на прогреса и толерантността. В същото време той има деистични възгледи, а идеалът му за държавно управление представлява умерена и либерална монархия, просвещавана от философите.

Още от малък проявява големи заложби и когато става на 10 години, баща му го изпраща в най-престижното и скъпо училище в Париж – колежа „Луи льо Гран“, където учи  латински и гръцки език, реторика, а също и светски изкуства – ораторско майсторство, поезия, драматургия. Изявява се като блестящ ученик и бързо става известен с лекотата, с която съчинява стихове. Заради някои епиграми, в които осмива кралското семейство, през 1717 г. е хвърлен в Бастилията, където лежи почти година. Именно там завършва трагедията „Едип“, която подписва за първи път с псевдонима Волтер.

През целия си живот мислителят се стреми към близостта на високопоставените и блясъка на кралските дворове и не прикрива своето презрение към народа. От друга страна обаче не успява да избегне преследванията на властите, като прекарва известно време зад решетките и дълги години в изгнание извън Париж – за обида на аристокрацията. Веднъж дори е изгонен от Франция. По време на изгнанието си във Великобритания попада под влияние на английската философия и това оставя отпечатък върху личното му философско творчество.

Волтер винаги защитава каузите си. А основната причина за това е, че за разлика от други философи, той е богат. Като млад заедно с други хора открива слабо място в държавната лотария и купува хиляди печеливши билети. Използва спечеленото благоразумно – влага парите в успешни начинания и става още по-състоятелен. Това по-късно му предоставя финансовата свобода да защитава идеите, в които вярва.

Волтер е любител на лукса и удоволствията на масата и добрия разговор, който смята, наред с театъра, за една от най-извисените форми на обществения живот. Отделящ внимание на материалното си състояние, което е гаранция за неговата свобода и независимост, той прекарва последните години от живота си в собствено имение, в което поддържа малък двор.

От внушителното му литературно наследство най-популярни са неговите прозаични текстове – разказите и романите, „Кандид или оптимизмът“ остава най-известното му произведение, „Философски писма“, „Философски речник“, както и обширната му кореспонденция. Пиесите, епичната поезия и историческите съчинения, които го превръщат в един от най-известните френски писатели на 18 век, днес са загубили значението си. Репутацията на Волтер се дължи до голяма степен и на неговия стил – елегантен и прецизен, а често и изпълнен с хаплива ирония.

По време на Френската революция, наред със своя съперник Жан-Жак Русо, е смятан за един от нейните главни предшественици и през 1791 година става вторият човек след граф дьо Мирабо, погребан в парижкия Пантеон. През 19 век името му отново е в центъра на споровете между привърженици и противници на светската държава и общественото образование, но след утвърждаването на Третата република Волтер се смята за един от безспорните авторитети във френската културна история. Основополагаща негова теза е, че за да е в състояние човечеството да се съмнява, то има нужда от просвещение чрез наука и образование, които на свой ред да развият широта на ума и критическото мислене.

Ето част от неговите запомнящи се цитати:

„Бог е комедиант, играещ пред публика, която е твърде уплашена, за да се смее“.

„Великите дела винаги са съпроводени с големи препятствия“.

„Времената на най-голямо суеверие винаги са били времената на най-ужасяващите престъпления“.

„Да вярваш в Бог е невъзможно, но да не вярваш в Него – абсурдно“.

„Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата“.

„Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив“.

„Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия!“

„Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик – никога“.

„Който е добър само за себе си, не е добър за никого“.

„Който е по-строг от законите, е тиранин“.

„Който ограничава желанията си, той е винаги достатъчно богат“.

„Колкото по-напред отива разумът, толкова по-силно скърца със зъби фанатизмът“.

„Лекарите са хора, които предписват лекарства, за които знаят малко, за да лекуват болести, за които знаят още по-малко – на човешки същества, за които не знаят нищо“.

„Моите права свършват там, където започват правата на другите“.

„На живите дължим уважението, на отишлите си от този свят – истината!“

„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш“.

„Ние трябва да бъдем щастливи – заради всички бедствия, които не са ни застигнали“.

„Никой проблем не може да устои на атаките на постоянното мислене“.

„Силата на жените се определя от слабите места на мъжете“.

„Търсещият щастие е като пияния, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом“.

„Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде“.

„За да разбереш кой те управлява, виж кой ти е забранил да го критикуваш“.