Нина Александрова
В играта на „Перфектни непознати“ всеки има най-малко три живота – служебен, личен и…таен. Със сигурност почитателите на режисьора Паоло Дженовезе ще разкодират почерка му в този филм.
Сюжетът
Седем приятели от детството на средна възраст, шестима от тях – семейни, се събират на вечеря в дома на една от двойките – Роко (пластичен хирург) и Ева (терапевт). Гостите са изненадани от домакините с предложение за „игра на повикване“ – по последното получено известие в…мобилната мрежа.
Всеки трябва да сподели съдържанието на обаждане или съобщение, което получава в момента. Излизат неудобни истини, невероятни тайни и не e ясно кой ще отгледа „палмата на щастието“, за да посрещне изгрева по-малко нещастен или много по-щастлив. Тайните са представени като гаранти за щастие. А могат ли наистина да бъдат такива?
Истината излиза наяве, рано или късно
Тя се случва на трите двойки във филма – скучната двойка, която отдавна се е отегчила от себе си и не си обръща внимание, младата двойка, която работи за бебе и успешната двойка – тя психиатър, той пластичен хирург. Самотният им приятел е чаровник, който се опитва да отслабне, има нова приятелка, която по стечение на обстоятелствата, независещи от нея, не е успяла да дойде, но иначе е адски готина…
„Перфектните непознати“ е като влакче на ужасите за обикновения човек. Филмът е емоционална въртележка на лъжи и измами, които се връщат в най-неочквани моменти. Истината няма специален момент. Тя се появява така, както и лъжата.
Филмът събира на едно място за няколко часа всичко онова, което може да се обърка в живота, завихря го във водовъртеж от най-прости човешки емоции и желания. Желанието да бъдем харесвани и приети, желанието да не лъжем и да не бъдем лъгани, желанието да балансираме живота си с нещо забранено, желанието да изглеждаме добре пред онези, чието мнение ценим. Винаги ли ни се получава? Почти никога. Но ние винаги опитваме. До безкрай.
