Нина Александрова
Романът „Онова, за което не искам да мисля“ на Йенте По̀стюма е сътворен с разтърсваща нежност и съчувствие. Нашумялата нидерландска писателка разказва какво се случва, когато човекът, върху когото сме изградили цялото си съществуване, внезапно си отиде.
Това е история за дълбоката привързаност на една сестра към нейния брат и за неспособността ѝ да спре да мисли за него, колкото и да се опитва. Те са близнаци, Едно – роденият малко по-рано брат, и Две – сестрата, която разказва. И двамата мечтаят да живеят в Ню Йорк, и двамата обичат котки, и двамата обичат момчета.
Едно живее с Марсел, впоследствие със Соян, Две живее с Лео и се жени за него, но много повече живее с Едно и проблемите му. Припомня си детството им, липсващите им родители, как двамата порастват, как той се бори да намери щастието си. След като той отнема живота си, тя се затваря в апартамента му, където чете и препрочита дневниците му, за да намери отговорите, които винаги са ѝ липсвали.
Живот с близнак
Да имаш брат или сестра близнак често води до объркване, самота, гняв и отчаяние. Да бъдеш близнак в свят с малко близнаци може да бъде наистина тягостно – е един от основните аспекти на книгата. Нерядко те израстват нещастни. Съвсем естествено и неизбежно емоционалната и физическа близост помежду им води до свръхидентификация – размиване на личните граници и смесване на двата Аз-а. „Кой кой е“ е най-трудната задача, която братята и сестрите трябва да решат – заедно, но и самостоятелно.
За автора:
Йенте По̀стюма е авторка на разкази и на два романа. Получава награда „Снайдерс“ за най-добър къс разказ, а първият ѝ роман, „Хора без чар“, е номиниран за три литературни награди. Вторият й роман – „Онова, за което не искам да мисля“, разкрива една човешка драма по оригинален начин, като прибягва до необичайна пунктуация и до класическия метод на потока на мисълта, и неслучайно е номиниран за наградата на Европейския съюз през 2021 година.
