Нищо не преминава безследно. И най-малката стъпка е важна: Животът на Чехов

Антон Павлович Чехов! Името е катедрала! Не само заради висшия му пилотаж в изкуството, но и за социалния анализ на времената, които хората обитават, човечността и иноваторството му. Роден е на 29 януари 1860 година. Още приживе става виден руски писател и драматург. По професия е лекар. Автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век. За 26 години творческа дейност Чехов създава около 900 произведения, които се играят и до днес на театрални сцени по целия свят.

Работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.

Детство в нищета

Чехов израства в нищетата,заобиколен от многолюдното си семейство в забравеното от бога градче Таганрог. Бащата е бакалин и е истински властелин, който не пропуска нито един повод да упражни физическо и психологическо насилие над децата си. Религиозната му обзетост граничи с фанатизъм. Затова и детството на Антон, братята му и сестра му Мария напомня кошмар, който често преследва писателя.

Чехов е на 16, когато баща му банкрутира и за да избегне затвор, бяга с майка му в Москва, при по-големите му братя. Той самият остава в Таганрог, за да завърши училище и да разпродаде имуществото на семейството. Селиванов купува семейната им къща и му разрешава да остане да живее в нея. Пари за храна и дрехи, обаче, трябва да си набавя сам…Така Чехов започва да пише.

Иноватор, въпреки че пише поради финансови причини

По-късно, сдобил се вече с известност, писателят се оттегля от театъра след ужасните критики към произведението му „Чайка“ през 1896 г., но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен театър. Това кара Чехов да напише „Вуйчо Ваня“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Четирите произведения са предизвикателство както за актьорския състав, така и за публиката, защото на мястото на обичайното действие, Чехов предлага „театър на настроението“ и „подводен живот на текста“.

Чехов започва да пише поради финансови причини, но с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Първообразът му е метода на „потокът на съзнанието“ (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа.

Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях.

Избрани цитати:

„Човек е онова, което мисли за себе си и това, в което вярва“.

„Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот“.

„Животът е досаден капан. Когато мислещият човек възмъжее и достигне до зряло съзнание, той неволно се чувства като в капан, от който няма изход“.

„Ако в пръво действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля“.

„Удоволствие доставя само това, което не е нужно“.

„Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са изключително симпатични“.

„Животът е кратък и трябва да го живеем по-добре“.

„Парите, както и водката, правят човека смахнат“.

„Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение“.

„Ако се боите от самотата, не се женете“.

Човечност

През 1892 г. Чехов купува малко провинциално имение в село Мелихово, на 70 километра от Москва, където живее със семейството си до 1899 г. Там помага на болни от холера, организира три училища, пожарна служба и болница. Лекува безплатно съселяните си. В останалото време сади дървета и поддържа езеро с риба. Днес това имение е превърнато в музей.

Предсмъртно желание

По време на посещение в Москва през март 1897 година Чехов получава тежък кръвоизлив в белите дробове и е принуден да постъпи в болница. Там лекарите установяват, че има туберкулоза в горната част на дробовете.

Смъртта му настъпва няколко години по късно – на 15 юли 1904 г. По думи на неговата съпруга Олга Книпер, предсмъртното желание на великия руски писател е било…чаша шампанско, която той изпива на един дъх, обръща се на една страна в леглото и издъхва.

Смъртта на Чехов се превръща в една от „великите сцени на литературната история“, многократно преразказвана, доукрасявана и подлагана на художествени преработки през следващите десетилетия.