„Направени от вина“ – историята на децата на Прехода

Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце. Един от най-силните дебюти, с които съм се срещал в последните години. Незаобиколим. Така писателят Георги Господинов коментира романа на Йоанна Елми „Направени от вина“.

Как живеем днес, ако сме направени от вина?

Книгата, изтъкана от спомени и женска сила, дава много отговори на въпроса – Как живеем днес, ако сме направени от вина? А колко дъщери са съдили грешките на майките си, преди да ги направят свои? Тя е за неразбраната и неизказаната травма, в която поколения българи не подозират, че живеят, не искат да видят или чието съществуване просто игнорират. За наследените грешки и падения, които като ехо рикошират в съзнанията на няколко следващи генерации.

Надежда за бъдеще

Романът обаче е и за надеждата, за продължаването напред – въпреки всичко и всички, за бягството като спасение на всяка цена, за пътя обратно и цената, която плащаме. Защото все някое поколение трябва да надскочи себе си и миналото, за да погледне към бъдещето и да го съгради. Трябва да живее заради самия живот, вместо просто да събира спомени за черни дни – като сервизи в бюфета – прашасали в очакване някой да ги отвори и да им се усмихне.

„Напревени от вина“ разказва за едно детство, пречупено под тежестта на греховете на родителите и юмруците на насилниците. Има ли българска жена да не познава поне част от тези истории? Да не знае угасналия поглед на жена, чийто мъж се интересува повече от чашката или от мнението на родителите си, отколкото от нейното щастие и баланс? Има ли такава, която да не е чувала лични истории за шамари и домашно „превъзпитаване“, за насилствено консумиране на съпружеските задължения и вменяването на вина с пречупено през собствената си слабост „ами така е като не го слушаш“?

„Никой няма да попита какво дреме в телата на децата на прехода. Нашата история едва ли ще заеме и две-три изречения в учебник, пълен с митове и легенди. Пораснахме и се превърнахме в статистика, заминали и останали“, четем из редовоте. Всяка история е лична, но сякаш отдавна минахме времената на опростени сюжети и личности. Живеем в объркан свят, в който защитните махенизми на всеки се включват по-често от обикновено. Затова здравата основа, сигурността и топлотата са важни.

За автора

Йоанна Елми (1995) пише публицистика и проза. Част е от екипа на независимата медия „Тоест“, работи и с Асоциацията на европейските журналисти – България, нейни текстове са публикувани и в други медии. Завършва англицистика и международни отношения в Париж, продължава с магистратура в сферата на социалните науки в Амстердамския университет. През 2018/2019 печели националната стипендия „С усилия към звездите“, към фондация „Културни перспективи“, в рамките на която поставя пиесата „Нарцис и Ехо“. Родена в София, днес живее между България и САЩ.