Маргарете фон Трота: Във всяка силна жена има несигурност, уязвимост, съмнение

Днес името й е легендарно, но не винаги е било така, пътят към успеха й не е лек. Когато става дума за Маргарете фон Трота, трудностите вървят със устрема за полет. Финото „фон“ в името й идва от благородническото потекло на майката – като бежанка от Русия тя се води лице без гражданство, а извънбрачната й дъщеря носи нейното име и също е без гражданство. Маргарете няма такова до първия си брак, тогава е на 22 години и въпреки че е родена в Берлин, има паспорт на чужденка. И до днес тази тема за нея е важна: „Следя проблема с бежанците и бих искала европейските държави най-накрая да му намерят хуманно решение“.

Кагато Маргарете фон Трота решава да се захване с кино, по онова време в Германия няма режисьорки, затова тя започва да се занимава първо с театър, а после с кино – търси заобиколни пътища към целта и се насочва към актьорството. Първата битка в мъжкия свят е да сложат името й в надписите на „Изгубената чест на Катарина Блум“ като сърежисьорка на Фолкер Шльондорф. От продукцията отказват, защото не е мъж. Фон Трота не се отказва, успява да се наложи. Продължават обаче да не й вярват, че режисьорството за нея не е временна прищявка, а твърдо решение сама да пише сценарии и режисира филми. През 1981 г. става първата режисьорка, отличена със „Златен лъв“ на фестивала във Венеция.

От първия си филм до „Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“, който стана повод за посещението й този месец в София, основната тема е жената. Разказвайки една от най-вълнуващите любовни истории в немската литература – тази между Ингеборг Бахман и Макс Фриш, режисьорката показва драмата на жената, която иска да се самоизразява чрез творчество, но всеки път е връщана назад на по-ниското стъпало в този подчинен на мъжете свят. „Ти си моят убиец“, казва героинята на екранния Макс Фриш. „В никакъв случай не съм мъжемразка – твърди фон Трота в интервю. – Но никога не съм имала чувството, че разбирам добре мъжете. Докато жените разбирам, а и те са ми много по-интересни“. Героините на фон Трота са отвсякъде, а проблемите им предизвикват вълнение и размисъл. Самата тя е номад – живее в Париж, но също и в Рим, Мюнхен, понякога в Ню Йорк. „Може би защото съм се чувствала чужда в собствената си държава, днес мога да живея навсякъде. Нямам корени. Моите корени идват от любовта на майка ми, но не и от държава, от област, от определено място – това не го познавам“, казва легендарната режисьорка.

По време на престоя си в България тя е удостоена с „Наградата на София“ на Столична община. „За мен е важно да покажа, че жените в киното могат да бъдат не само проститутки и богородици, но и пълнокръвни персонажи“, казва Маргарете фон Трота. И допълва: „Аз съм жена и човек – едновременно мисля и преживявам, и предавайки образите на моите герои, не мога да отделя едното от другото – емоционалното от рационалното. Винаги търся целостта на тяхното присъствие“. Нейните героини са не само силни, затова Маргарете уточнява: „Във всяка силна жена има несигурност, уязвимост, съмнение. Опитвам се да покажа и тези страни във филмите си“.

В бъдеще една от мечтите й е да направи филм с две любими свои актриси – Барбара Сукова, с която вече имам седем филма, и с Вики Крипс. А това, което я прави щастлива извън работата е приятелството и любовта. „Малко ми мина времето за любовта, но доста любов съм видяла в живота си“, не крие Маргарете. Мечтае за свят без войни: „През целия си живот съм смятала, че времето на сраженията в Европа отдавна е отминало и е затворена страница. Затова в момента съм изключително разстроена от факта, че това е било заблуда“.