Кралски бижута и магическа плъст: Мариела в страната на красотата

Тежък барок. Кадифе, кристали, мъниста, перли, зашеметяващи модели обеци, пръстени, колиета… Не си спомням кога точно видях за пръв път бижутата на Мариела Иванова, но ясно си спомням как поех дълбоко дъх и възкликнах: „Боже, това са накити за модерни кралици!“

Пищни, категорични, разточителни в усещането си за разкош, моделите на Мариела ме спечелиха на мига. Запомних тутакси и бранда им – Agrrypyna, който дотогава ми бе носил единствено исторически препратки. Без да знам, че въпросната Агрипина в случая не е майката на Нерон, а една от котките на Мариела.

Другият бранд на тази изящна дама – With Freya, е също кръстен на нейна котка, оранжевата и много любима Фрея, и всъщност е голямата творческа любов на дизайнерката. С тази марка тя „коронясва“ всичките си произведения, изработени търпеливо и вдъхновено от плъст. И не, в случая не иде реч за поредната малка манифактура. Защото Мариела, обработвайки вълната, всъщност свещенодейства! И плъстенето – този древен занаят на 8 хиляди години, я свързва някак атавистично и метафизично с миналото. Както и с енергията на самите животни, от които е вълната… Но за това: по-късно.

Винаги съм вярвала, че трябва да подкрепяме полета на фантазията и усилията на българските творци, особено, когато талантът им е толкова явен. Бързо и някак неусетно свикнах да разчитам на „тежката артилерия“ (така нарекох зрелищните бижута на Мариела) за наистина значими светски поводи. С нейни накити бях на премиерата на последната ми книга, сборника с разкази „Хора“, и пак бижута на Agrrypyna ме съпътстваха на други важни публични изяви през последните две години. Абсолютно винаги изборът ми предизвикваше възхищение у околните, а в мен, като журналист – въпроси… Каква е историята на тази жена, която сякаш „изригна“ от нищото, а толкова бързо привлече рояк от възторжени почитателки?

Откъде и как започва всичко?

Виждаме се с Мариела не за пръв път, но в случая центърът на разговора не са изящните ѝ бижута, а самата тя. И много бързо разбирам: това, което прави Мариела Иванова наистина специална и уникална, е не просто безспорният ѝ талант и усетът ѝ за въздействаща красота. А нейният кураж в крайна сметка да преобърне статуквото. Да замени сигурността на една стабилна държавна работа с риска да бъде творец на свободна практика. Повярвайте, този вид независимост има висока цена…

Съдбовният избор между сигурност и свобода е сред най-тежките в живота изобщо, а едно е ясно – няма как едновременно да имаш и двете! Готова рецепта какво да предпочетеш няма, защото само от теб зависи дали искаш и можеш да понесеш тежестта на мечтаната, но страшничка свобода… А Мариела го прави с очарователен финес! Без и за миг да проличи какви сизифовски усилия са всъщност нужни да оцелява и да се развива на малкия ни, доскоро скептичен към независимите творци пазар.

Разказва ми как винаги е рисувала и изработвала за себе си мънички красоти, но това занимание е било някак странично. Защото години наред (18, ако желаем да бъдем точни) Мариела работи на експертна позиция… в НОИ. Вследствие на политическа „метла“ през 2010-а обаче е отстранена от поста си. Следват 10 „тегави“ години в Агенцията по заетостта, след което дизайнерката просто си казва: „Стига толкова!“

Няма как повече да носи много дини под една мишница, а и развива класически симптоми на бърнаут. Престава изобщо да ѝ се ходи на работа, загубва съня си, става сприхава, раздразнителна и конфликтна… „Бях като буре с барут. Исках просто всички да ме оставят на мира,“ спомня си днес с усмивка Мариела.

Вече почти две години е творец на свободна практика и е напълно отдадена на Agrrypyna и With Freya.

„Първите няколко месеца обаче не можех да повярвам какво ми се случва – бях като в някакво безвремие! Можех да се събудя сутрин и да си пия дълго кафето, а след това да седна и да работя това, което обичам. Прекрасно е, но едновременно с това осъзнаваш, че вече си напълно сам в своята работа и носиш цялата отговорност – сам си PR, счетоводител, доставчик, реално си абсолютно всичко! Няма голяма организация, която да пази гърба ти… И, разбира се, има моменти, в които неусетно се прокрадват съмненията и страхът, но в никакъв случай не съжалявам за решението си! И съм много щастлива, че напоследък хората гледат вече с други очи на авторите. Имам редовни клиенти, които, ако могат да притежават всичко, което измислям – ще го имат. Свързват ме вече с някаква легенда и с техни вълнуващи преживявания. Борбата обаче е непрекъсната: да си наложиш името, да се доказваш всеки ден.“

Преди 7-8 години Мариела някак случайно открива плъстенето, макар че „случайност“ понякога е просто другото име на Бог… Запалва се по този вид обработка на вълната и тази любов е необратима. „Влезе ми в кръвта, няма отърване,“ категорична е авторката на бижута. От плъст изработва чанти, шапки, декорации, брошки, шалове… От известно време работи вече само с италианска вълна, отказва се от българската след един случай, в който усеща, че вълната е взета от мъртво животно. И този сюжет, повярвайте, е достоен за художествен разказ!

„Спомням си как започнах да работя и вълната не се сплъстяваше! Не щеше и не щеше… А на мен никога вълна не ми се опъва! Не ми беше добре и физически. Сякаш не желаех изобщо да докосвам тази вълна, нещо ме спираше. Започнах да разпитвам запознати с материята, докато една руска колежка не ме попита: „А ти сигурна ли си, че овцата е била жива? Това е много важно!“ От онзи момент знам, че опъне ли ми се вълна, откаже ли да се сплъстява, това е причината. И просто трябва да я оставя. Включително заради това вече работя само с италианска вълна – там контролът е жесток! Италианците се осведомяват дори дали животното е пило антибиотици, какво и кога е яло, страшно прецизни са във всички детайли. И вече не ме боли главата, както е ставало след работа с българска вълна – имала съм случаи, в които на следващия ден не мога да свърша абсолютно нищо… В крайна сметка козината събира цялата енергия на животинчето, както и косата при хората.“

Характерно за Мариела е, че никога не повтаря свои модели, независимо дали говорим за бижута или за произведенията от плъст. „Не работя конфекция, аз предлагам уникати. Мога да измисля и да изработя десет чифта обеци, които на пръв поглед си приличат, но като ги сложиш на едно място виждаш, че категорично те са различни! И десетте чифта ще имат нещо отличително.“

Питам я как самата тя би определила стила на своите накити и отговорът не закъснява: „Ако имам минал живот, той е бил във викторианската епоха. Това е моето време! Неслучайно и бижутата ми носят това усещане.“

Казвам ѝ, че някои от нейните модели, в които комбинира бродерия с камъни, кадифе и перли, биха могли да се включат успешно в зрелищните ревюта на Dolce&Gabbana, а Мариела споменава мимоходом и някак скромно, че всъщност е изкарала курс по бродерия в друга голяма модна къща – в школата на Chanel в Париж.

По същия ненатрапчив начин разбирам, че With Freya, марката на творбите от плъст, е включена в специалния списък на Принц Чарлз за устойчиви и природосъобразни брандове, базирани на работа с вълна, както и че произведения на Мариела вече пътуват по цял свят. Най-много – за Катар! „Там не се правят никакви компромиси с качеството на материите и с изработката,“ категорична е дизайнерката.

Питам я наясно ли е вече с профила на нейните редовни клиентки и Мариела заявява без никакво колебание: „Абсолютно всички, до една, са високо образовани, красиви, самостоятелни и успешни жени. В най-различни области, но винаги успешни. Без изключение! Не са жени, които чакат някой мъж да им направи подарък… Напротив – те самите харесват нещо, поръчват го и си го плащат. И никога няма пазарлъци! Аз съм изключително горда с всяка моя клиентка.“

А аз, на свой ред, се гордея с всеки успешен опит на някоя талантлива дама да сбъдне смелите си мечти. И съм напълно убедена отдавна, че триумфът започва там, където свършва страхът…