Нина Александрова
Между IX-IV век пр.н.е. се появява писменият текст под формата на рисунки, които по-късно се превръщат в пиктограми. В края на Античността, между II и IV век, книгата се променя от пергаментен свитък в по-близко до днешния вид издание с отделни страници. Около I век в Китай е изобретена хартията, а книгопечатането през VI век, като първоначално текстът и илюстрациите са изрязвани върху ксилография (дървени блокчета). Най-старата печатна книга в света е „Диамантената сутра“ от 868 г., а най-печатаната и най-разпространената книга в света е Библията.
От ключово значение за развитието на книгопечатането е изобретението на Гутенберг. Той въвежда печатарска матрица, в която могат да се подреждат отделни букви, или т.нар. подвижен набор. Бъдещето на книгата, такава, каквато я познаваме до момента, става все по-актуална с масовото навлизане на електронните книги. В навечерието на бума на е-книгите, които са на път да променят културата на четене, застрашена ли е съдбата на книгата на хартиен носител? Възможно ли е книгата да продължи да бъде средство за четене, или пък замяната й ще наподобява това, което книгата винаги е била далеч преди изобретяването на печатарската преса – медия на четенето. Много ученици и студенти, се подготвят с помощта на интернет, а не с хартиени учебници. В мрежата можем да намерим всичко, което ни интересува. Книгата е надвила каменните колони и се е превърнала в символ на цели цивилизации. Ще успее ли днес тя да пребори конкуренцията? Да, защото книгата е върхът на технологията, както колелото – от древността досега не е измислен по-добър негов заместител.
Книгата все още се схваща в българското езиково съзнание повече като печатна и по-малко като електронна. Това е обяснимо, тъй като тя е твърде стар концепт. Вариантите са два: или концептът да се развие, да се обогати с нова представа за е-книга, или да се свие и да се забрави. Дигиталните технологии изграждат собствен виртуален свят: е-банкиране, е-медии, е-култура, е-цивилизация, е-книга, е-търговия, е-човек, е-правителство, е-общество. Е-светът прескача традиционните териториални и времеви ограничители, излиза извън държавни и континентални граници, извън различията в часовите пояси.
Хартиените книги са изправени пред все по-острата конкуренция на интернет. Стотици сайтове предлагат възможности книги да се четат онлайн, което обезсмисля продажбите в книжарниците. Повечето издателства предлагат големи отстъпки, които надхвърлят 50%, закупени директно по интернет. В различни български и чуждестранни сайтове, човек може да изтегли много книги безплатно в електронен формат. Вече цели библиотеки съществуват в електронен вариант, създават се специални книжарници за продажба на електронни книги, сайтове ги публикуват за свободно или платено ползване. Обикновено печатните файлове биват сканирани, снимани или препечатвани на електронно устройство, за да бъдат пригодени за онлайн публикация.
Електронната книга има възможност за безплатен достъп до произведения от цял свят, покупката става много лесно и бързо, за изработването й не се унищожава нито едно дърво, заемат по-малко място и пр. Но все още не е решен проблемът с авторските права и тяхното отдаване. Изискват се специален софтуер за някои от тях, а при покупка е необходима кредитна карта. Доказано е, че четенето онлайн е вредно в сравнение с четенето на печатна книга, не може да се отбелязва с молив в е-книга.
Интернет постави началото на така наречената““култура на компютърната страница“, която автоматично моделира ново читателско поведение. Както изследванията, така и практиката показват, че една нова медия никога досега не е изместила стара.
Изследователите от университета в Майнц Йоханес Гутенберг сравняват електронна книга с екран E-Ink (Kindle-3), таблет (iPad) и обикновена книга. Учените предлагат на млади и възрастни хора да ги използват последователно. Всеки участник чете различни текстове, а в същото време лекарите следят натоварването на очите, снимана е електроенцефалограма (ЕЕГ). След това учените анализират цялостното разбиране на текста, усвояването на информацията и отзивите. Почти всички участници твърдят, че най-много им харесва четенето на печатни книги. Обаче този преобладаващ отговор не съвпада с обективните данни, които дават преимущество на таблетите. От екрана на iPad информацията се усвоява по-лесно. Не са установени значими разлики, но участниците в по-напреднала възраст демонстрират по-висока скорост на четене при използване на таблета. В допълнение, изследването потвърждава, че няма разлика по отношение на производителност между четене от хартиен носител или в електронна книга.
Важното е да продължаваме да употребяваме книгите по предназначение. Хартиената и е-книга нямат колизия, те дори не са противници, те са едно и също нещо на различен носител. Нека всеки си избере как му е по-лесно, удобно, приятно, смислено, силно и въздействащо да чете.
