Италия по времето на Мусолини – свят, обърнат наопаки

Крепостното градче Питилияно е кацнало като орлово гнездо на върха на една скала. Но градът, въпреки тунелите и катакомбите издълбани в каналите му, не може да скрие потайностите, които се случват на повърхността. В диплите на неговите крепостни стени Анина Бемпорад, еврейка с бунтовен дух, се сбогува с детството в момента, в който се събужда посред нощ от пукот на изстрели. В такъв свят – свят на ръба, ни въвлича последната книга на португалеца Жоао Пинто Коелю „Време за преструвки“.

Историята на Анина

Макар отломките от трагедията да я застигат, Анина е решена да преследва най-смелите си мечти, било то в компанията на Козимо – момче, което е готово да даде живота си за нея, с Алесия – ексцентричната приятелка, която трудно намира подходящата за нея житейска роля, или с енигматичния Пепино, който поставя театрални представления от отпадъците, събирани по улиците, и който е способен да спасява Анина в най-трудните ѝ моменти. Ако красотата на младата еврейка поражда болезнени страсти и безмерна омраза, нищо не предполага, че те биха могли да доведат до такива безразсъдни постъпки. За нея остават желанието за мъст и преструвките, за да оцелее в свят обърнат наопаки, в какъвто се превръща Италия на Мусолини, където расовите закони са насочени срещу евреите и предвещават пристигането на нацистите.

„Време за преструвки“ е написан с много въображение и е строго подплатен документално, защото писателят прави сериозни проучвания за всяка своя книга. Сюжетът има рядкото качество да бъде едновременно абсолютно неочакван и правдоподобен. Определено Коелю ни разкрива историята за силата на женския дух и за изпепеляващото желание за мъст, история от тосканския Йерусалим за смелостта на една млада еврейка в повратни времена. Основна метафора в книгата е червената рокля, с която Анина пленява сърцата на съгражданите си. Тя става символ на непокорството и смелостта. А древното градче Питиляно със своите тунели и пещери, изваяни от етруските, е внушителна и приказна сцена на бурното ѝ и забележително съществуване.

Пропаганда и култ към личността

Основният приоритет на Мусолини е подчиняването на умовете на италианския народ и използването на пропаганда за това. Изпълнен е богат култ към личността, съсредоточен върху фигурата му. Мусолини се представя за въплъщение на новия фашистки „свръхчовек“, насърчавайки естетиката на култа към личността, които му приписват квази-божествени способности. По различно време след 1922 г. Мусолини лично поема министерствата на вътрешните работи, външните работи, колониите, корпорациите, отбраната и обществените работи. Понякога има седем отдела едновременно, както и премиер. Той е и ръководител на всемогъщата фашистка партия и въоръжената местна фашистка милиция, Черни ризи, които тероризират началните съпротиви в градовете и провинциите. По-късно той формира ОВРА, институционализирана тайна полиция, която е с официална държавна подкрепа и цел да смачка антифашизма. По този начин той успява да запази властта в собствените си ръце и да предотврати появата на съперник.

Мусолини също се представя като верен спортист и квалифициран музикант. Всички учители в училищата и университетите трябва да положат клетва, за да защитават фашисткия режим. Редакторите на вестници са избрани лично от него, а само онези, които притежават сертификат за одобрение от страна на фашистката партия, биха могли да практикуват журналистика. Тези удостоверения са издадени в тайна. Така Мусолини умело създава илюзията за „свободна преса“. Профсъюзите също са лишени от всякаква независимост и са интегрирани в така наречената „корпоративна“ система. Целта (никога не е напълно постигната), вдъхновена от средновековните гилдии, е да се поставят всички италианци в различни професионални организации или корпорации, всички под нелегален държавен контрол.

Няколко думи за автора:

Жоао Пинто Коелю е португалски писател, изследовател на Холокоста, архитект и преподавател. През октомври 2017 г. печели литературната награда LeYa за романа си „Лудите от улица „Мазур“. Получава номинация за същата награда още с дебютната си творба „Попитайте Сара Грос“ (издадена на португалски през 2015 г.), а третата му книга „Време за преструвки“ е номинирана за наградата за литература на ЕС 2021.