Изумителният Леонардо – извънбрачно дете, живот извън училище, гениалност

Роденият този месец – на 15 април, през 1452 година, близо до селцето Анчиано, Леонардо да Винчи се превръща в един от най-гениалните умове в историята на човечеството. Той е извънбрачно дете на Сан Пиера да Винчи, виден държавник, и местна жена от простолюдието – Катерина. Прочува се не само с шедьоврите си „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“, а и с невероятните си изобретения, които надминават времето си с векове. Може да бъде определен като недостижим художник, скулптор, астроном, архитект, философ, учен, изобретател и футурист.

Когато е на 5 години, Леонардо и семейството му се местят близо до град Винчи, а от там идва и фамилията му. Неговото образование не е нищо особено – научава се само на основно писане, четене и математика, но артистичните му таланти са видни. Когато е на 14 години, отива във Флоренция и става чирак на Андреа дел Верокио, а при него научава множество технически умения като дърводелство, рисуване, както и обработка на кожи и извайване на скулптори. На 20 години отваря и собствена работилница.

Една от най-известните творби на Леонардо – „Тайната вечеря“ е поръчана през 1495 година, а изработката й отнема 3 години. През 1503 г. започва работа и по най-известната си творба и картина в света – портретът на Мона Лиза. Идентичността на жената е обвита в огромна мистерия.

През 1516 година по покана на френския крал Франсоа I Леонардо напуска Италия и се преселва във Франция. Пристига като прочут художник, като „божествения“ Леонардо. Той става законодател на модата в кралския двор. Отново подготвя пищни тържества. В качеството си на архитект прави проект за новия дворец на краля.

Геният е убеден, че изучаването на науките го прави по-добър творец, също така, че зрението е най-важното сетиво на човека, а очите – най-важният орган. Вярва в прякото събиране на знание и факти чрез наблюдение. Умението на Леонардо да Винчи да работи като архитект, военен инженер и в същото време художник и скулптор говори много за неговият остър интелект и огромното му любопитство.

Занимава се с наука до смъртта си на 2 май 1519 г. в Кло Люсе.

Едва около 20 картини се смятат за дело на Леонардо, но той оставя огромен брой скици, анатомични изследвания, текстове, архитектурни и градоустройствени планове, проекти за танкове и летателни уреди. От своите изследвания върху анатомията птиците и характера на техния полет Леонардо осъзнава, че всичко в света на механиката е взаимно свързано. Той вижда механичните процеси като повтарящ се ритъм от движения, базиран върху точни математически и природни явления.

Много от идеите му остават неосъществени, но това не спира полета на мисълта, която преминава през вековете и открива убежище и размах и днес.

Ето и някои от гениалните мисли на Леонардо да Винчи:

„Когато критикуваш, критикувай мнението, а не автора му“.

„Лош е този ученик, който не превъзхожда учителя си“.

„Искай съвет от този, който умее да побеждава самия себе си“.

„Който малко мисли, много греши“.

„Всяко препятствие се преодолява с настойчивост“.

„Гневът – това е кратковременно безумие“.

„Опитът – това е истинският учител“.

„Има три категории хора: такива, които виждат; такива, които виждат като им се покаже; такива, които не виждат“.

„В действителност там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове“.