Нина Александрова
В приятелска и вдъхновяваща среда Мартин Жерков вече от 6 години успява да представи невероятни истински примери за способността на мозъка да се адаптира. На своите обучения, които се провеждат в столичния културен център G8, той разглежда детайлно научните основи на тази гъвкавост и показва как могат да бъдат усвоени много ефективни техники за оптимизиране на ученето. Друга част от обученията му са фокусирани върху темата за формирането на емоциите и начините за подобряване на емоционалната интелигентност, разглеждайки също научно доказана информация. Чрез завладяващи визуални и слухови илюзии става ясно как мозъкът формира нашето възприятие и как може да бъде подведен в определени ситуации. Освен че има своя фирма, която организира обучения, всеки месец Мартин дарява по 4 часа от времето си чрез водене на обучения за личностно и професионално усъвършенстване, базирани на научните открития в психологията и неврологията. „Вярвам, че едно общество се познава по отношението си към нуждаещите се. Стремя се да бъда полезен и съм убеден, че образованието е в основата на всяка развита държава“, казва той. Какво още, четете по-долу.
От гущери ли произхожда нашият мозък?
Триединният мозък е теория, предложена от невролога Пол Маклийн. Той обяснява еволюционното развитие на човешкия мозък в три основни слоя. Рептилен мозък (гущеров мозък) – най-древната част, отговаряща за основни инстинкти и автоматични функции като дишане, сърдечен ритъм и основни двигателни реакции. Лимбична система – средният слой, който се е развил при бозайниците, управлява емоциите, паметта и социалното поведение. Неокортекс – най-новият и най-развит слой, характерен за човека и висшите бозайници. Отговаря за логиката, планирането, езика и съзнателното мислене. Въпреки множеството доказателства, трупани с десетилетия, този мит продължава да съществува в популярната психология. Анализ на над 6000 проучвания показва, че едни и същи мозъчни мрежи отговарят както за мисленето, така и за емоциите. Няма отделен център за емоции и друг за мислене – и двете се осъществяват по сходен начин. Всички гръбначни животни имат сходен мозъчен план, а генетичните изследвания показват, че мозъкът не е еволюирал на отделни слоеве, което означава, че кортексът не е нова структура, специфична само за човека.
Хората не са еволюирали от гущери.
Вие водите обучения и на лидери на екипи. Кои са най-често срещаните предизвикателства в работна среда?
Екипни лидери се създават от хора, които са добри изпълнители. Важно е и самата организация да има добра лидерска програма, така че да покаже какви умения се изискват – мотивация, ясно делигиране на задачи, емоционална интелигентност, даването на обратна връзка. Ако не са налице тези условия, се създават условия за прегрявания.
Към кои ваши обучения има най-голям интерес?
Към „Илюзия на сетивата“ и как възприемаме реалността. Голям интерес има и към темата за емоционалната интелигентност.
Какво най-често ви питат хората?
За тревожността, за ниското самочувствие, теми, свързани генерално с напрежението и забързания начин на живот.
Какво ви питат за щастието?
Искат да знаят как да бъдат по-щастливи. Но щастието е дългосрочно. Има практики за благодарност. Една от тях, която е много афективна, е да си представим ситуация, в която някой друг е бил много благодарен към нас. Практикуването на възхищение на малките неща също е добър вариант, защото забързани в ежедневието, пропускаме много.
Питат ли ви за очакванията?
Да. Очакванията могат да повлияят на това, което виждаме, на възприятията ни, които са баланс между очакванията на мозъка и реалността, тези две неща се събират и се получава нашата реалност. Когато очакваме нещо, има вероятност да пропуснем реалността и вместо нея да създадем халюцинация.
Можем ли да разчитаме емоциите на другите?
Митът за универсалните емоционални изражения предполага, че всички хора по света изразяват основни емоции като щастие, тъга, гняв и страх по един и същ начин чрез определени лицеви изражения, които са вродени. Анализ на стотици проучвания показва, че това не е така. Хората се мръщят само в 35% от случаите, когато са ядосани, а често се мръщят и по други причини, като например при концентрация. Усмивката се появява само в 20% от времето, когато хората са щастливи, и се използва в много различни ситуации. Тези проценти са сходни за всички изражения, смятани за типични за конкретни емоции. Усмивката не е сигурен знак за щастие, както и намръщването не винаги означава гняв. Никой не може да чете емоциите на другите – всичко, което можем да правим, е да предполагаме въз основа на личния си опит и конкретната ситуация.
Разкажете ни повече за т.нар. ненасилствена комуникация?
Много голяма част от начините, по които комуникираме заемат обвиненията и лепенето на етикети. Моделът на ненасилствената комуникация цели да наблюдаваме хората без оценка.
Не е ли трудно?
Много е трудно. За казване е лесно, но е изключително трудно постижимо. Това обаче е първата стъпка в правилната посока – трябва да наблюдаваме ситуацията такава, каквато е, все едно сме камера. По този начин ще изразяваме по-добре нашите нужди и няма да обиждаме другите, защото обидите, които отправяме към околните, често са сигнал за нарушени потребности в нас самите. Критиката е молба за помощ, която не е изразяваме правилно, а лепим етикети. И тук идват конфликтите.
Какво е афективен реализъм?
Д-р Лиза Фелдман Барет е сред топ 0,1% от най-цитираните учени в света заради революционните си изследвания в областта на психологията и неврологията. Тя популяризира термина афективен реализъм – идеята, че чувствата участват в изграждането на нашето преживяване на света. Те не само влияят на преценките ни за това, което виждаме, но и променят самото съдържание на възприятието. Според изследванията, когато хората са в позитивно настроение, те виждат неутрални лица като по-усмихнати, а когато са в негативно настроение, същите лица им изглеждат по-намръщени. В други изследвания се установява, че уморените хора виждат хълмовете като по-стръмни, отколкото са в действителност. Eмоциите възникват от възприятието на физическите промени в тялото. Първо настъпва ускорен пулс, защото сме видели мечка, а едва след това идва осъзнаването и преживяването на страха. Тази идея, известна като теорията на Джеймс-Ланге, е основополагаща за съвременното разбиране на връзката между тяло и емоции.
Останалата част от интервюто може да се прочете – ТУК, а повече информация търсете – ТУК.
