Нина Александрова
Сборникът „От авторите и читателите ЗА КНИГИТЕ И ЧЕТЕНЕТО“ се състои от 42 лични разказа на хора, свързани по един или друг начин с писането и литературата изобщо. Книгата ни разкрива техните първи стъпки в четенето и неусетно ни пренася в четивата, които са ги вдъхновили и променили.Среща ни с имената на забележителни български писатели, автори на съдържание, издатели, журналисти, млади творци и дори деца.
Цочо Бояджиев – поет, философ, преводач, преподавател и фотограф
Коя книга няма да Ви омръзне да подарявате и защо?
Ще споменавам само книги на български автори, в противен случай множеството би било необозримо. Естествено, в различни периоди фаворизирани са различни книги. Та аз бих посочил „Спомени за коне“, особено новелата „Страх“, която използвам като своеобразен тест за духовно сродство с човека, на когото правя такъв подарък. Ако той не усети именно в тази новела ласката на Радичковата проза, няма как да го въведа във вътрешния ми свят.
Коя книга може да запали любовта към книгите у всяко дете?
„Български народни приказки“.
Кои три книги смятате за задължителни за всеки добър читател?
Георги Марков, „Жените на Варшава“, Ивайло Петров, „Преди да се родя“, Виктор Пасков, „Балада за Георг Хених“.
Коя книга препрочитате?
„Вчера“ на Владо Даверов, една книга със собствена литературна стойност и без иначе чудесната екранизация. Впрочем Владо е мой съученик от Немската гимназия в Ловеч, така че книгата ме връща във времената на непокорство и бунт, на сърдитите млади хора, на Битълс и „Спасителят в ръжта“.
Кои са трите неща, които търсите в добрата книга?
Най-важното според мен е деликатният отстъп от директните внушения, предоставянето на възможността читателят да включи собствената си житейска история във фабулата. Естествеността на разказа – маниерниченето може да ме накара да изоставя книгата. И трето, пластичността на изказа, лексикалното богатство. В това отношение Радичков е ненадминат.
Как да познаем добрата книга?
Това е книгата, която прониква в най-интимните пространства, книгата, която е на нощното ми шкафче.
Коя книга бихте искали да сте написали?
Има една книга, за която се готвех през целия си живот и която не успях да напиша. Тя трябваше да се казва „Андерсен и Киркегор“ и да проследява отношението между поезията и философията.
Какво Ви носят книгите, което нищо друго не може да Ви даде?
Една моя представа за блаженство: неделен ноемврийски дъждовен следобед, прилегнал съм в леглото, завит с родопско одеало, и любима книга, която препрочитам за пореден път.
Коя книга Ви е вдъхновила да създадете нещо?
Такова вдъхновение ме е спохождало, когато чета поезия. Тогава въздействието е върху общата емоционална настроеност, а не пряко внушение на образи, сюжети или метафори.
На кого бихте задали тези въпроси и кой автор бихте поканили да разкаже как е заобичал книгите?
Такъв разказ би ми доставил удоволствие при всеки от любимите ми автори. Но щом трябва да се посочи едно име – Борис Христов, който за мен е най-значимият съвременен български поет.
Защо трябва да се пишат и четат книги?
Защото е човешко. Защото, както при писането, така и при четенето на книги се активират всички човешки способности – разумът, въображението, паметта, сетивата, емоциите, дори тялото… Има ли наистина по-прекрасна в пластичността си фигура от тази на четящия човек?
