Нина Александрова
От „Back to Black“ и „Tears Dry on Their Own“ до трагичната „Rehab“ – музикалната кариера на Ейми Уайнхаус разкрива душата ѝ. Безспорен е фактът, че тя има огромен талант, както и тежки демони, с които не успява да се справи до края.
Детство с разведени родители
Родена е на 14 септември 1983 година в семейството на шофьора на такси Мич Уайнхаус и фармацевтката Янис Уайнхаус. Родителите ѝ се разделят, когато Ейми е на девет. Тя остава да живее при майка си, но расте с травмата, че не е достатъчно обичана.
През 1996 година, 12-годишната Уайнхаус успява да получи място в престижното театрално училище „Силвия Янг“. Само четири години по-късно обаче е изгонена. Може да се каже, че бунтовническият ѝ характер се проявява още тогава, защото причината за наказанието е „непристойно поведение и продупчване на носа“.
Светкавичен успех и много проблеми
Ейми е само на 19 години, когато подписва първия си професионален договор. Година по-късно излиза и дебютният ѝ албум „Frank“, който веднага достига до номер 3 в британските музикални класации. Не само че пее за живота си, но Ейми и пише за него. Като вдъхновение за първите си песни, тя използва връзката с бившия си приятел. Нейният голям успех обаче е съчетан с нарастващ дискомфорт на сцената и страх от изпълнения пред публика. За да компенсира това притеснение, Уайнхаус се обръща към алкохола, който я кара да забрави за всичко и да излезе пред хората.
View this post on Instagram
Бракът е повратната точка в живота ѝ
През 2005 година тя започва да се среща с Блейк Фийлдър-Сивил, което бележи и началото на метаморфозата на изпълнителката. Именно тогава тя се разделя с конвенционалния външен вид, появяват се множеството татуировки и очната линия.
Фийлдър-Сивил признава, че той е човекът, който запознава певицата с „хероина, кокаина и самонараняването“ и споделя, че се чувства изключително виновен за това. Отношенията между двойката са меко казано турбулентни. Звездите се събират и се разделят на няколко пъти, като през 2007 година решават, че е време да се оженят. Бракът им обаче не продължава дълго и само след две години двамата вече искат развод.
По времето когато Уайнхаус прави своя пробив в музикалната индустрия, Филдър-Сивил е в затвора за нападение. Когато тя умира през 2011 година, той отново е зад решетките, този път за опит за грабеж и притежание на пистолет.
Булимия и „Клуб 27“
Докато славата ѝ набира сила, то животът ѝ се срива главоломно. Тя не успява да се справи с проблемите си. През 2008 година мениджърът ѝ Ник Шамански се опитва да накара звездата да постъпи в рехабилитационна клиника. Този процес е описан в песента ѝ „Rehab“, в която се пее, че баща ѝ – Мич, смята, че всичко е наред с дъщеря му. В сингъла се казва, че „всеки, който се опита да заведе Уайнхаус в рехабилитационна клиника, ще усети сериозни последици“.
Интересното е, че Ейми е съгласна да започне лечение, но е искала и подкрепа от баща си. Мич обещава на Шамански, че ще накара дъщеря си да отиде в клиниката, но нещата се променят, когато той остава насаме със звездата. Този случай е описван като последния реален шанс на Уайнхаус да се справи с проблемите си, преди нещата да излязат извън контрол. И въпреки че малко по-късно, през 2008-а, изпълнителката все пак влиза в клиника, вече е твърде късно.
Ейми се бори и с булимията в продължение на няколко години. Брат ѝ смята, че здравето ѝ е било значително отслабено от периодите на екстремно преяждане и последващите пристъпи на самоналожено повръщане и депресия, характерни за състоянието. Алек Уайнхаус смята, че болестта се е появила в тийнейджърските години на певицата, когато тя е имала група приятели, в която всички слагали купища сосове на храната си, изяждали всичко и след това я повръщали. Той допълва, че в крайна сметка повечето от тях са спрели, но по-късно състоянието на сестра му се е превърнало в сериозен проблем.
На 23 юли 2011 година Ейми Уайнхаус е намерена мъртва, а официалната причина е „неволно отравяне с алкохол“. Според медиите звездата е развила навик, при който е трезва за няколко седмици, след което се напива до припадък. Така тя се присъедини към т.нар. „Клуб 27“ на именити музиканти и творци, отишли си от този свят едва на 27-годишна възраст. Неслучайно критиците я описват още приживе като „бяла жена с черна душа“.
Прочетете още:
