Нина Александрова
Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза. Думите са на иконата на литературата и модернизма във Великобритания през XX век Вирджиния Улф. Знакова фигура в изкуството не само тогава, но и сега. Пише романи, есета, разкази. Тя е и издател, а по онова време я определят като феминистка. Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „A woman must have money and a room of her own if she is to write fiction“.
Детство сред интелектуалци и красавици
Аделайн Вирджиния Стивън, както е цялото ѝ име, е родена на 25 януари 1882 г. в Лондон в семейството на сър Лесли Стивън – изтъкнат критик, биограф и редактор, считан за основател на Кръга Блумсбъри, от който по-късно става част и дъщеря му. Това е общност на британски интелектуалци – литератори, философи и художници, съществувала до 1930 г. Името идва от Блумсбъри – един от централните райони на Лондон, където се събират, в къщата на семейство Стивън.
Майката на Вирджиния – Джулия, която е родом от Индия, е прочута красавица по онова време. Една от прабабите ѝ е придворна дама на Мария Антоанета. Почти всички жени в рода са модели на различни художници и фотографи.
Семейството Стивън не само е образовано, но е сплотено и либерално – и майка ѝ, и баща ѝ имат по един брак зад гърба си. В дома им редовни посетители са Хенри Джеймс, Джордж Елиът, Джордж Хенри Луис, както и Джеймс Ръсел Лоуел, който е кръстник на Вирджиния. Къщата разполага с огромната домашна библиотека, където Вирджиния учи като частна ученичка класическа и английска литература за разлика от братята си, които получават публично образование.
Трагедии и нервни кризи
През 1895 г. майката на Вирджиния умира внезапно, тогава тя е едва на 13 години. Две години по-късно губи и сестра си Стела, а нервните кризи, които започват по онова време, не спират до края на живота ѝ. Когато умира и баща ѝ през 1904 година, тя е настанена за лечение в клиника.
Психическите сривове не оказват влияние на творчеството ѝ, но се отразяват до голяма степен върху социалния ѝ живот. Не са малко биографите, които твърдят, че Вирджиния страда от биполярно разстройство, което се оказва съдбоносно – писателката се самоубива на 28 март 1941 г., на 59 години.
Брак и любов
Писателят Ленард Улф става съпруг на Вирджиния през 1912 г. Тя го нарича на шега по време на годежа „беден евреин“. Двамата имат невероятно силна връзка помежду си, сътрудничат си в професионално отношение и основават през 1917 издателството „Хогарт прес“. Там се отпечатват повечето творби на Улф.
10 година продължава любовта между Вирджиния и Виктория Саквил-Уест (по-известна като Вита), която среща през 1922 г. Улф я описва в „Орландо“, биографичен очерк, в който животът на главния герой протича в рамките на три века. Въпросният главен герой е ту мъж, ту жена.
Дори след като връзката им приключва, приятелството между Улф и Вита продължава до смъртта на писателката.
Предсмъртно писмо
Вирджиния се самоубива като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Тялото ѝ е намерено 20 дни по-късно, на 18 април. Ленард я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.В предсмъртната бележка до него тя пише:
„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря.
Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. В.“
Сексуален тормоз
Някои биографи са убедени, че Вирджиния Улф отключва психичното си заболяване и заради тормоза от страна на доведените ѝ братя. По време на съвместното им съжителство, двама от тях извършват сексуално посегателство върху нея и една от сестрите ѝ. Физическото насилие на единия започва, когато Вирджиния е на 10, а от след смъртта на майка ѝ в насилник се превръща и другият.
От кошмара я спасява писането на дневник – на листа излива цялата си болка. „Животът с тях е – все едно съм затворена в клетка с диво животно“, пише тя. Тормозът спира след като окончателно се изнася от дома.
