Деян Донков и Радина Кърджилова – Яворов и Лора в „Нирвана“

Деян Донков и Радина Кърджилова ще бъдат Яворов и Лора в пиесата на Константин Илиев „Нирвана“, режисирана от Стилиян Петров. Дългоочакваният проект, за който актьорското семейство отдавна мечтаеше, ще има премиерни представления на 30 декември, 9 и 24 януари на сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“.

Когато „Нирвана“ се играе за първи път на сцена, Стилиян Петров е бил на 3 годинки, Деян Донков – на 8, а Радина Кърджилова – все още неродена. Днес те се срещат с текста през погледа на нашите времена! Но светът в пиесата на Константин Илиев е толкова дълбок и достоверен, че той живее във всяка фибра на културата ни по категоричен начин. И във всички времена. И сега (38 години по-късно) имаме възможността да се срещнем с Яворов и Лора в онази нощ, която е частица от най-страстната и най-опасната история на нашия български дух.

Пиесата е изградена върху документален материал за взаимоотношенията между българския поет Пейо Яворов и съпругата му Лора Каравелова, макар те в текста да са обозначени просто като Мъжа и Жената, тъй като техните интимни колизии са изведени до универсална метафора на любовта-омраза и войната между половете: теория, особено модерна в началото на ХХ век – епохата, в която са живели героите.

„Нирвана“ е представяна в повече от 15 български театъра, преведена е на английски, френски, немски, руски, македонски и др. На родна сцена творбата на Константин Илиев има дълга традиция. В различни сценични версии в ролите са били Цветана Манева и Явор Милушев, Владимир Пенев и Албена Георгиева, Ирмена Чичикова и Христо Бонин, Елена Петрова и Иван Радоев и др.

От първите реплики, които си разменят Мъжът и Жената в тази пиеса, до двата изстрела, с които слагат край на живота си, изтича час и половина сценично време. В едно изпълнено с неочаквани обрати, но ненакъсано от ретроспекции действие се разкриват взаимоотношенията между две сложни, темпераментни натури. Редуват се изблици на любов и омраза, привличане и отчуждение, претенции за всеотдайност и стремеж за отстояване на автономността на собственото Аз.

„За нашата културна история двойката Яворов–Лора е мит, който е привличал и ще привлича вниманието на мнозина. Защото случилото се между тях не е нещастна случка от интерес за криминалистиката и в частност за съдебната медицина. Става дума за хора, събрали в себе си много от духа на епохата, а същевременно и за индивидуалности, които са в конфликт въз основа на едно противоречие, характерно не само за конкретното историческо време. Затова в пиесата те не са обозначени като Лора и Яворов, а като Мъжът и Жената“, споделя Константин Илиев. И продължава: „Аорта“ е латинска дума. Означава главна артерия, която излиза от лявата камера на сърцето. Човекът, другите бозайници и птиците имат аорта. Влечугите нямат. Аорта имат и човешките поселения. В големия град между Стара планина и Витоша тя се нарича „Улица Раковски“. Обичам я. Най вече заради шестте театъра по протежението й. Без тях София няма да диша. Наименованието на един от тези жизнено важни елементи от анатомията на града съдържа цифра 199″.

В деня на запознанството си с Лора, през 1906 г., Яворов пише стихотворението „Стон“, което осем години по-късно ѝ посвещава.

СТОН

На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устрелена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов…

Душата ми е стон. Душата ми е зов.

Кажете ми що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка —

и в мъката любов!

Миражите са близо, — пътя е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек…

Миражите са близо, — пътя е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои, ала не чуе, кой зове и стене, —

тя — плът и призрак лек!