Нина Александрова
Бернардин Йожени Дезире Клари е кралица на Швеция и Норвегия – съпруга на шведския крал Карл XIV Йохан. Първоначално тя е сгодена за Наполеон Бонапарт, но в крайна сметка се омъжва за неговия генерал Жан Батист Бернадот, който по-късно става крал на Швеция. В Швеция Дезире официално променя името си с латинския му вариант Дезидерия, но въпреки това продължава да използва френското си име до края на живота си. Никога не успява да се приспособи към студена Швеция, поради което през повечето време живее в Париж.
Семейство
Дезире Клари е родена на 8 ноември 1777 г. в Марсилия, Франция. Дъщеря е на Франсоа Клари и втората му съпруга Франсоас Розе Соми. Бащата на Дезире е богат търговец на коприна – притежател на копринена манифактура. Дезире има една сестра и един брат. Сестра ѝ Жули Клари се омъжва за Жозеф Бонапарт – брат на Наполеон Бонапарт, и по време на Наполеоновите войни става кралица на Неапол и Испания.
Дезире израства силно привързана към семейството си. През 1794 г. умира баща ѝ, а революционните власти арестуват брат ѝ, който според слуховете е освободен след застъпничеството на Жозеф Бонапарт, който по този повод е представен на семейството и по-късно се жени за сестрата на Дезире. От друга страна, Дезире е представена на Наполеон Бонапарт и на 21 април 1795 г. двамата се сгодяват. През 1796 обаче годежът им е развален и Наполеон се жени за Жозефин дьо Боарне.
Мадам
Дезире и френският генерал Жан Батист Жул Бернадот се женят в Со на 17 август 1798 г. В предбрачния договор на Дезире е гарантирана икономическа независимост от съпруга ѝ. През 1799 г. се ражда и единственото им дете – Оскар, бъдещ крал на Швеция и Норвегия. След това Дезире и съпругът ѝ започват да водят самостоятелен живот, живеейки разделени почти през цялото време.
Съпругът на Дезире е един от водещите генерали в Наполеоновата войска и обикновено отсъства от Париж. През това време Дезире остава в столицата, където поддържа добри отношения с императорското семейство, в това число и с Жозефин, и отказва да вземе страна в постоянните конфликти между братята на Наполеон и съпругата му. Дезире не се интересува от политика, но добрите ѝ отношения със семейство Бонапарт я превръщат в политическа марионетка в ръцете на императора и съпруга ѝ, които я използват, за да си оказват влияние един над друг и често комуникират чрез нея.
Кронпринцеса
През 1810 г. Бернадот е избран за наследник на шведската корона, а Дезире изпада в дълбока депресия, научавайки, че като съпруга на престолонаследника на Швеция от нея се очаква да напусне Париж. В Швеция Дезире Клари стъпва за първи път още през същата година, но така и не успява да се приспособи към строгия етикет в двора. Там тя се сблъсква с недоброто отношение на придворните и особено на кралицата, която я смята за разглезена и непристойна.
През 1811 г. Дезире напуска Стокхолм инкогнито като графиня Готланд и отново се връща в Париж, където остава да живее през следващите дванадесет години, разделена от съпруга и сина си. Самата тя често повтаря, че е третирана от шведската аристокрация като жена, направена от лед.
Инкогнито
Във френската столица Дезире живее инкогнито, за да избегне политическите конфронтации по време на трудния период, в който Швеция е във война с Франция. Въпреки това домът ѝ на булевард „Д’Анжу“ се намира под постоянно наблюдение от тайната полиция, която проверява и кореспонденцията ѝ.
Във френската столица Дезире е осмивана като парвеню от двора на Луи XVIII, но самата тя превръща дома си в собствен двор, където дава приеми. През 1816 г. прави планове да се върне в Швеция, но желанието ѝ да вземе със себе си и сестра си Жули, която е била член на семейство Бонапарт, среща неодобрението на Жан Батист, който се страхува, че присъствието на балдъзата му в Швеция би било изтълкувано като подкрепа за Наполеон. Това проваля връщането на Дезире в Стокхолм. Жан Батист обаче изпраща граф Монтришар в дома ѝ, за да му донася за всичко, което тя върши.
Кралица
През 1818 г. съпругът на Дезире официално става крал на Швеция, но Дезире остава да живее в Париж, официално заради здравословни причини, които стават обект на коментари в пресата и сред приятелите ѝ. В Швеция съпругът ѝ започва връзка с една благородничка – Мариана Коскул. Въпреки че продължава да използва титлата графиня, всеки четвъртък и всяка неделя тя приема посещения официално като кралица на Швеция. През това време Дезире се влюбва във френския пръв министър – херцог Дьо Ришельо, когото придружава по време на пътуванията му до смъртта му през 1822 г.
На 21 август 1829 г. Дезире е коронована за кралица на Швеция, след като сама настоява за това. Оказва се, че Дезире е първата шведска кралица с обикновен произход след Карин Монсдотер (1588 г.). Тридесетте години на века са времето, в което полага най-големи усилия, за да се впише в ролята си на шведска кралица, която никога не е желала да играе. Това време често се описва като време на балове и празненства, каквито не е имало в шведския двор след царуването на Густав III. Скоро обаче Дезире отново пожелава да се върне във Франция, но среща категоричния отказ на съпруга си.
Екцентричност
В Швеция Дезире прекарва зимите в двореца Розенберг и често посещава шведските спа центрове. В същото време тя изненадва двора със свободното си поведение: всяка сутрин, например, посещава по нощница покоите на съпруга си и поставя в неудобно положение членовете на кралския съвет, които той обикновено приема сутрин в покоите си.
След смъртта на съпруга ѝ през 1844 г. Дезире отново пожелава да напусне страната, но този път я възпира страхът ѝ от плаване с кораб. По това време, вече като кралицата-майка, Дезире Клари става и изключително ексцентрична – ляга си сутринта, става и закусва вечер, разхожда се през нощта, обикаля с фенер и оглася коридорите на спящия дворец нощем; прави неочаквани визити, прибира деца от улицата и ги черпи с лакомства.
Умира на 17 декември 1860 г. в Стокхолм.
