„Влюбеният Айфел“ – любовната история зад създаването на Айфеловата кула

„Имам една идея, която е по-голяма от мен, но която ще върне вярата на хората в тях самите“. Думите са на Густав Айфел – създателят на Айфеловата кула. Гениален инженер, изпреварил времето с проектите и амбицията си. Какво се крие зад един от основните символи на Париж? Разбира се, любовна история, която е пресъздадена във френския филм, за който почти всички билети вече са изчерпани на фестивала „Синелибри“ в София – „Влюбеният Айфел“. За основа е ползвана биографията на гения и малко известни факти от живота му. Лентата разказва за усилията му да създаде нещо впечатляващо за световния панаир в Париж през 1889 година. И за това как създаването на грандиозния монумент коства неимоверни усилия и смелост на създателите му в края на XIX век.

Главната роля се изпълнява от Ромен Дюрис. Във филма на режисьора Мартен Бурбулон акцентът е върху новата среща на Густав Айфел с неговата младежка любов Адриен (в ролята Ема Маки). Събитията започват веднага, след като талантливият инженер вече е завършил работата си по Статуята на свободата в Ню Йорк. Френското правителство се обръща към него да измисли нещо оригинално за Световното изложение в Париж през 1889 г., но той не проявява интерес. Причината е, че иска да построи метро, което да се ползва от обикновените хора. Срещата със старата му любов го кара да промени мнението си и да създаде една от най-големите забележителностите на френската столица, а и в света.

Филмът е колкото исторически, толкова и биографичен. Кулата е под формата на буквата А, защото Адриен е името на жената, която Густав обича цял живот. Срещат се като млади, но тъй като той е беден по онова време, семейството на Адриен не й позволява да се омъжи за него, въпреки че е бременна. При инцидент, в опита да избяга от дома на родителите си, Адриен губи бебето и попада в болница, където среща бъдещия си съпруг – човек на висока държавна позиция във Франция по онова време.

С Густав се срещат 20 години по-късно – тя е омъжена, той е вдовец с 5 деца. Любовта им пламва, разбират истината за раздялата си, събират се отново. По същото време група интелектуалци, сред които писателите Зола и Мопасан, опитват да спрат дръзкия проект на Айфел и наричат желязната кула „безполезна и чудовищна“, „грозен скелет“. През февруари 1888 г., месец след обявяването на началото на работата, на председателя на изложбения комитет е връчен протест, подписан от група писатели и художници. Те предлагат Густав да се откаже от строителството, като твърдят, че кулата ще обезобрази обичайния градски пейзаж. Айфел влага 3 милиона лични средства, другите пари са на държавата и няколко банки, за да продължи проекта. Убеждава работниците да останат с него и заедно да се борят с трудностите. Един от членовете на комисията, която одобрява проекта, дори пита Айфел дали е убеден, че една толкова висока кула няма да изгони туристите от града. Към днешна дата хората, които идват в Париж да я видят, надхвърлят 3 млн. всяка година.

За да бъде довършена Айфеловата кула, помага Адриен. Съпругът й поставя ултиматум – обещава да помогне на Айфел пред комисията, ако тя остане с него. Без желание да спъне голямата мечта и водена от обич, Адриен приема и така се отказва от голямата си любов. Днес Айфеловата кула олицетворява любовта и свободата, полета и духа на човека. Символ е на вечния човешки стремеж да докоснем небесата.

На 27 декември 1923 година в Париж, великият й създател и учен умира спокоен в дома си на 91, докато слуша Бетовен, Пета симфония, Анданте.

За историята на филма

Филмът идва на бял свят трудно. Преминава през години опити сценарият да бъде продаден на холивудски продуценти, за да получи по-голямо внимание, като в един момент интерес е имал и самият Ридли Скот, но винаги нещо не е достигало и в крайна сметка той се връща откъдето е тръгнал, попадайки в Pathé – най-популярната филмова компания на територията на Франция.

Eiffel получава 23 мил. евро бюджет, което се счита за един от най-скъпите френски филми, продуцирани някога. Снимките, които започват през лятото на 2019 г. и са често прекъсвани заради пандемията, се провеждат на фона на мащабна реконструкция на основата на истинската кула в студията Backlot 217, южно от Париж. По-голямата част от действието се развива във френската столица, но зрителите ще видят и други места, като департамент Жиронд в югозападна Франция, където Густав Айфел проектира моста Кюбзак.

Айфеловата кула присъства в редица филмови продукции като част от пейзажа или от действието. Някои от лентите вече са класика, като „Париж, който спи“ (1924) на Рене Клер и „Зази в метрото“ (1960) на Луи Мал.

Айфеловата кула

Айфеловата кула е издигната на Марсово поле. С височината си от 300 м , тя е почти 2 пъти по-висока от най-високите сгради в света по това време. Кулата е изградена изцяло от желязо и има 3 етажа. Изграждането й започва на 28 януари 1887 година и продължава до 31 март 1889 година. Построяването струва 6,5 милиона франка. Напук на критиките кулата има бурен успех. През богатата си история тя е служила за експерименти, използвана е от военните, вдъхновявала е художници, била е декор за филми и музикални клипове. Сега край нея се събират парижани по важни поводи. Милиони хора са изкачили нейните 1665 стъпала. Днес никой не би си представил Париж без нея!

Тайната стая на върха 

Слабоизвестен факт е, че на върха на Айфеловата кула има малка тайна стая, която е дело на Густав Айфел и е построена лично за него. Дори при силно желание, няма да успеете да пренощувате в нея, въпреки че там ще откриете всички необходими удобства. Много богати хора са правили на Густав неприлично щедри предложения, желаейки да се настанят в стаичката поне за нощ. Те обаче до един били отхвърляни. След смъртта на Айфел стаята е затворена в продължение на много години. Така през май 2015 г. тя е официално отворена за посетители. Днес тайната стая се показва по време на екскурзии. Оригиналната обстановка е запазена, наред с манекените на Айфел и Томас Едисън.