Нина Александрова
Винсент ван Гог е смятан за художник, който има способността да предава емоциите на отделни хора, атмосферата на местата, които рисува, и духа на епохата, за която рисува, в своите картини. Сочен за един от най-великите творци на всички времена. По време на детството си Ван Гог проявява нестабилни настроения, които често променят поведението и навиците му, но той никога не показва никакъв интерес към изкуството, особено живописта. Посещава класове, които се концентрират върху преподаването на езици, но през 1868 г. напуска училище и никога не се връща в класната стая, за да довърши образованието си. Семейството има 6 деца, като Винсент е второто.
Как и защо се обръща към изкуството – своята интерпретация дава постановката на Никълъс Райт „Винсент в Брикстън“, представена за първи път на българска сцена, под режисьорската егида на Владлен Александров. Премиерата беше на 1 юли в столичния Театър 199 „Валентин Стойчев“. Следващите представления са на 12 и 25 юли.
В обръщението си към зрителите, екипът на Театър 199 казва:
„УВАЖАЕМИ ЗРИТЕЛЮ,
Театърът събира в себе си слово и образ. В нашата постановка ще се запознаете с младия Винсент и ще откриете тайните на зараждащия се порив към творчество у художника. Ще надникнете от близо в един дом, в който той среща любовта, несподелената и споделената – сложна, красива, болезнена, окриляща. И определяща човека. Определяща Ван Гог така, че да напише: „Предпочитам да рисувам очите на хората, отколкото катедралите. Защото в очите на хората има нещо, което в катедралите не съществува.
За съдбата на Ван Гог знаем най-вече от писмата, които той почти ежедневно пише на брат си. За да утеши своята бушуваща душа, за да осмисли дните си и да помоли за помощ, когато е необходимо. Те представляват уникален автопортрет на гениалния художник. А повече от 800-те негови картини разкриват един друг свят, какъвто не съществува никъде извън живопистта му. Трескав, бурно изящен, безпощаден, нежен, вихрен. Божествен!
Искрено Ваш, Театър 199“.
Постановката разказва за ранен период от живота на Ван Гог, но оказал се ключов, защото развива дарбата му да рисува. Той (Ясен Атанасов) заминава за Лондон и се установява под наем в къщата на вдовицата Урсула (Мила Банчева). Влюбва се в дъщеря ѝ Юджини (Жаклин Даскалова). Любовта обаче е несподелена, тъй като тя обича Сам (Теодор Ненов). По стечение на обстоятелствата и по волята на съдбата, Винсент и Урсула откриват любовта. А тя окриля художника и отключва дарбата му да рисува. За съжаление не след дълго и под натиска на семейството си, Ван Гог напуска дома и Урсула, завръща се години по-късно, за да я види, за да докаже любовта си. Именно тогава отдалечеността му от света и хората се задълбочава, той се обръща към Бог, става почти скитник, но…никога не престава да рисува.
Живот в бедност
Ван Гог живее в изключителна бедност и през целия си живот е зависим финансово от семейството си, най-вече от брат си. През 1888 г. се премества в Южна Франция, където работи върху най-известната си картина – „Слънчогледи“. Веднъж кани известния френски художник Гоген у дома. По неизвестни причини двамата се скарват и Ван Гог го заплашва с бръснач. Въпреки че не причинява никакви наранявания на Гоген, Ван Гог реже част от ухото си в знак на съжаление. Той е приет в психиатрична болница, където развива екстремна депресия. Независимо че си тръгва оттам, не е излекуван.
Въпреки лошото стечение на обстоятелствата, започна един удивителен и производителен период в живота на Ван Гог. Но за съжаление следват отново тежки моменти – халюцинации, параноя, агресия. Винсент отново попада в болница, където създава и едни от последните си, но знакови творби – „Starry Night“, „A Wheat field, with Cypresses“, „А landscape with olive trees“, „Irises“. Създава по 1 картина на всеки 2 дни. Състоянието му обаче продължава да се влошава, докато един ден Ван Гог прави опит да се отрови, като изпива боите си.
На 27 юли 1890 г. се прострелва в стомаха, умира два дни по-късно, на 37-годишна възраст, в ръцете на брат си Тео.
Ван Гог използва умело цветовете, нанася по иновативен начин боите по платното и възпроизвежда по невероятен начин формите и предметите. Той е сред първите постимпресионисти. Не продава нито една картина, докато е жив. Самоук художник е и започва да рисува чак на 27 години. За живота на Винсент знаем от 820-те писма, които той пише на по-малкия си брат Тео, който го подкрепя финансово и емоционално.
Пиесата
„Винсент в Брикстън“ е отличена през 2003 г. с награда „Лорънс Оливие“ за най-добра нова пиеса и номинация за награда „Тони“ за най-добра пиеса.
Никълъс Райт е роден през 1940 г. в Кейптаун, Южна Африка. На шест годишна възраст дебютира на театралната сцена и по време на юношеството си участва в множество професионални постановки. През 1958 г. заминава за Англия, за да учи актьорско майсторство в Лондонската академия за музикално и драматично изкуство (LAMDA). След дипломирането си прекарва няколко години като редактор в телевизията на ВВС и като асистент-режисьор в редица кинопродукции.
През 1965 г. започва работа като продуцент в „Роял Корт Тиътър“, а скоро след това оглавява неговата „Сцена на най-горния етаж“. Заслуга на Райт е това пространство да се превърне в авангард на иновативната драматургия във Великобритания. В средата на 70-те години той става художествен ръководител на „Роял Корт“. Следват години, в които изпълнява тази функция в Кралския национален театър. Доскоро е в борда на директорите на Роял Корт, а понастоящем оглавява Йейлския конкурс за драматургия на именития американски университет.
