Нина Александрова
Един от сновоположниците на съвременната химия е френският учен Антоан Лавоазие, който формулира закона за запазване на масата. Той извършва опит и за първи път доказва, че водата се разлага на водород и кислород.
Антоан е член на Парижката академия на науките и неин председател), един от създателите на съвременната химия. В сътрудничество с Бертоле, Фуркроа и Гитон дьо Морво той създава първата добре организирана химична номенклатура. В неговата система (която служи за основа и днес) съставът на даден химикал определя името му. Единната номенклатура дава възможност на химиците от цял свят да си съобщават ясно един на друг своите открития.
Лавоазие установява ролята на кислорода при горенето и дишането, закона за запазване на веществото при химични реакции и състава на въздуха и водата, а също и на диаманти.
Френският учен е гилотиниран по време на Френската революция на 8 май 1794 г. Математикът Лагранж казва по този повод: „Един миг е бил необходим, за да бъде свалена тази глава, но може би сто години няма да са достатъчни, за да се роди друга такава във Франция“. „Химията загуби главата си“, коментира и фармацевтът Тромсдорф това събитие пред Наполеон. А писателят Станислав Лем поставя екзекуцията на Лавоазие до отравянето на Сократ, убийството на Архимед и изгарянето на Джордано Бруно. Лем нарича всичко това с измислената от него дума „гениокид“ – унищожаване на гении.
Лавоазие е юрист по образование, но никога не практикува професията си. Изучава точните и естествените науки от най-добрите професори в Париж, а след това започва собствени изследвания. Постъпва в колеж на 11 години, а едва на пет става наследник на голямо богатство, когато майка му умира. Антоан отделя немалка част от богатството си и времето си за благото на обществото – мисли особено много за народа и често търси начини да подобри живота на населението чрез подобрения в селското стопанство, промишлеността и науката.
Активен член е на Френската кралска академия на науките и на Ferme Generale, институция, свързана със събирането на данъци. Последицата от това е, че след Френската революция от 1789 г. властите се отнасят с дълбоко подозрение към Антоан. Той е арестуван с двайсет и седем други членове на Ferme Generale. Революционното правосъдие може и да не е било много прецизно, но несъмнено е било бързо – само в един ден всичките двайсет и осем души са съдени, намерени за виновни и гилотинирани.
Лавоазие е надживян от съпругата си, изключителна жена, помагала му в изследователската работа. Мари-Ан Пиерет Полз създава много скици и гравюри на лабораторните инструменти, използвани от Антоан и колегите му в научната им дейност. Тя редактира и публикува мемоарите на мъжа си и организира пиршества, на които видни учени дискутират идеи и проблемите на химията.
Малко преди смъртта на Лавоазие до съда е отправена молба да бъде пощаден животът на Антоан заради огромните му заслуги към родината и науката. На Антоан и другите членове на Ferme Generale са повдигнати девет обвинения за парична измама срещу държавата и за добавяне на вода към тютюна преди продажбата му. Лавоазие изготвя защитата си, опровергавайки финансовите обвинения и напомняйки на съда как са поддържали постоянно високо качество на тютюна. Съдът обаче е склонен да вярва, че ако ги осъди и изземе стоките им, ще възстанови огромни суми в полза на държавата. Съдията отхвърля молбата за помилване на Антоан със следната кратка забележка: „Републиката няма нужда от гении“.
Година и половина след смъртта му, Лавоазие е оневинен от правителството на Франция. Около век по-късно в Париж е издигната статуя в негова чест. Тя е претопена през Втората световна война, но след края й не е възстановена. Името на Антоан е едно от 72-те имена на известни френски учени, инженери и математици, които са изписани върху Айфеловата кула.
