Нина Александрова
XXI век дотук може да се схематира така:
2001 – 11-и септември. Самолети се врязват в небостъргачи в Ню Йорк
2003 – Войски нахлуват в Ирак
2004 – Марк Зукърбърг основава Facebook
2007 – Първият iPhone се появява на пазара
2008 – Барак Обама става първият цветнокож президент на САЩ
2010 – 33-ма мъже са спасени от мина в Чили след престой от 69 дни
2011 – Осама бин Ладен е убит в Пакистан
2011 – Започва гражданската война в Сирия
2013 – Умира Нелсън Мандела
2014 – Малала Юсуфзай става най-младият носител на Нобелова награда
2015 – Легализиране на първите еднополови бракове
2016 – Доналд Тръмп става 45-ият президент на САЩ
2018 – Стойността на Apple става $1 трилион
2022 – Русия навлиза в Украйна
2023 – Израел навлиза в Палестина
2024 – Най-горещата година в съвременната история на планетата Земя.
По индиректен начин за всичко това се говори в пиесата „Засекретено изследване“ на Иван Вирипаев, а постановката е на Иван Добчев. Премиерата на спектакъла на сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“ вече мина, а следващите представления са на 8 и 25 май, 2 и 27 юни. „Засекретено изследване“ на един от най-смелите съвременни европейски драматурзи представлява интригуващ пъзел, чието сглобяване изгражда образа на нашето объркано и хаотично време. Пиесата разследва настоящето и бъдещето през призмата на науката, вярата и интимността. Но поставя и въпроси, които остават отворени. Като:
„Засекретено изследване“ научна фантастика ли е, или е безпощаден реализъм? Размишление за екологичната тревога и човешката жестокост ли е, или е повик да обичаме истински, да бъдем откровени със себе си, откровени един с друг? Да бъдем по-щедри, по-смели, по-внимателни, разумни, човечни? Ще можем ли да се освободим от страховете и предразсъдъците си, от влиянието на пропагандата и на рекламата? За да можем да се отърсим от баналното „екранно мислене“? Защото баналният човек е несвободен, несвободният човек – банален. А нима надеждата не е в това – свободата, истинската свобода, да спаси света?
Иван Вирипаев
Роден е на 3 август 1974 г. в Иркутск. Той е руски театрален и филмов актьор и режисьор, сценарист и драматург. Бил е художествен ръководител на „Театър „Практика“ в Москва. Пиесите му се поставят по целия свят – от Южна Корея до САЩ. Игран е в повече от 250 театъра. Като режисьор е поставял пиеси в театри в цяла Европа и САЩ. В България е представен за първи път със спектакъла „Кислорд“ в Театър 199 през 2003 от Галин Стоев. Скоро след тази премиера Вирипаев гостува с руската постановка на текста, в която играе на нашата сцена.
През 2019 г. авторът е обявен за един от десетте най-известните драматурзи в света, а филмът му „Еуфория“ е представен в основния конкурс на фестивала във Венеция и получава наградата на „младежкото жури“ – „Малък златен лъв“ за най-добра лента. Вирипаев споделя: „Нямам амбиции в киното. Ако ми кажете, че филмът ми е лош, малко ще ме заболи. Ако ми кажете, че спектакълът ми е лош, ще ме заболи повече. Ако ми кажете, че пиесата ми е лоша, много ще ме заболи. Моите амбиции са в драматургията“.
От 2014 г. Иван Вирипаев живее и работи постоянно във Варшава, където заедно със съпругата си, полската актриса Каролина Грушка, създават проекта с нестопанска цел „Синьозелената къща“. Философията и методологията му се основава на източни традиции в посока на идеята, че пълното, интегрално развитие на всички хора се случва едновременно на три нива: физическо, интелектуално и духовно. Следователно всяка дейност в областта на изкуството, образованието и духовните практиките задължително се осмисля едновременно в тези три измерения.
Вирипаев е известен с безкомпромисната си позиция по отношение на войната в Украйна, която осъжда най-категорично. Решението му да дари всички приходи от постановката на своя театрална творба в Русия на Украйна довежда до пълна забрана на заглавията му и наказателно дело. Той е арестуван задочно и осъден задочно на 8 години затвор за разпространение на невярна информация за руската армия.
Иван Добчев
Моля, кажете името си, длъжността си, настоящия ден, месец и година.
Професор Иван Добчев, режисьор, 2 април 2024 г.
Опитвали ли сте LSD?
Само веднъж…заспах. (Засмива се).
Аяуаска, холотропно дишане, йога, медитация?
Никога.
Препоръчвате ли подобни експерименти на своите студенти?
Не.
Как отмаряте от работата си в театъра?
С харманлийска къпана ракия.
Работите в чужбина. Усещате ли разлика между хората там и хората у нас?
Особено силна е разликата в рецепцията на зрителите. Там, където е нямало 45 г. соцреализъм и тук, където той процъфтява.
Способен ли сте да убиете човек?
Нивото на еволюционното ми развитие е доста под това на Христос – когато ми ударят лявата буза, не подлагам и дясната.
Съпротивата срещу врага свещен дълг ли е?
Това са националистични мантри.
Може ли изкуството да спаси човек?
Може да го извиси духовно, но да го „спаси“?
Възпитава ли човешки добродетели?
Да, ако е надмогнало баналния порив да „отразява“ живота, такъв какъвто е.
Какво мислите за самоубийството?
Понякога го мисля като Кирилов на Достоевски, който „лирикува“ със смъртта (по Ани Илков).
Какво мислите за аборта?
Като право на майката да избира.
Какво мислите за смъртното наказание?
Като за узаконено убийство.
Какво мислите за свободните сексуални отношения?
Приемам ги, но за съжаление те ни водятъ към Содом и Гомор…
Семейството остарял конструкт ли е?
След два брака, не бих помислял за трети…
Бихте ли подкрепили идеята за съкращаване на населението на света?
Ако някой (Той) го измисли да стане без кръв и мъчения…
Какво е за вас свободата?
Да летиш в небето върху гърба на кит.
За какво мечтаете?
Внуците ми да не доживеят Апокалипсиса…
Вярвате ли в божество?
Да, в абсолютната реалност.
