Божидара Живкова
Днес се навършват 36 години от взрива и експлозията в Чернобил. Тя остава в историята като най-тежката ядрена катастрофа, която светът някога е виждал.
На 26 април 1986 г. около 01:23 часа през нощта 4-ти реактор на АЕЦ Чернобил прегрява и експлодира. Радиоактивният облак, който се образува, убива незабавно трима души и няколко хиляди впоследствие от радиацията. Точният брой на загиналите все още е спорен.
Чернобилската катастрофа причинява и огромни проблеми за голяма част от Европа, а страхът от радиация съществува и до днес.
Вижте 8 интересни неща за аварията в Чернобил, които са установени от екипа, снимал документалния филм „Живот след Чернобил“, които вероятно не знаете:
1. Швеция изпраща първия сигнал
През 1986 г. по време на Студената война, Съветският съюз решава да скрие от Запада за експлозията и отнема дни докато новината се разбере. Всъщност дори отнема дни докато властите кажат на собствените си хора и евакуират близките райони. Първите западняци, които разбират за аварията са шведски работници от атомната централа. Те виждат високите нива на радиация, които отчитат сензорите, и Швеция изпраща първото предупреждение, че нещо се случва. След това светът насочва своите сателити към Украйна и едва тогава всички осъзнават какво се е случило.
2. Радиоактивният йод е първият убиец
След взрива истинските убийци идват под формата на радиоактивни изотопи – предавани от прахови частици във въздуха и падащи на земята. Радиоактивният йод е един от най-опасните, тъй като може да се натрупва в щитовидната жлеза, което води до рак на щитовидната жлеза и след това смърт. Хората, които живеят в райони с бедни на йод почви, са изоложени на по-голям риск. Ако в организма има достатъчно естествен йод, тогава радиоактивният йод не се натрупва, но ако има дефицит, заплахата е сериозна.
3. Стронций-90 и цезий-137 са дългосрочните убийци
Най-сериозната заплаха за хората била стронций-90 и цезий-137, чийто полуживот е съответно 30 и 28 години. Стронций-90 следва химията на калция и оказва влияние върху костите и зъбите. Цезий-137 пък наподобява калия и лесно се приема в кръвта. Всичко това причинява сериозни здравословни проблеми и смърт с различни темпове. Сравнително дългият полуживот на двата изотопа ги прави огромен проблем и днес.
4. Радиацията в Чернобил е различна
Изненадващо е, че много близо до главния реактор, нивата на радиацията могат да бъдат много ниски. Радиацията в Чернобил идва под много форми. В науката тя попада в спектъра на електромагнитното излъчване. Дългите дължини на вълните са нещо като радиовълни. Светлината е някъде по средата. Малките лъчи – алфа, бета и гама се излъчват от радиоактивни изотопи, които могта да проникнат в клетките и да унищожат ДНК. Тези лъчи съществуват навсякъде около нас, въпросът е в количеството им.
5. Днес никой не живее в Чернобил
Призрачният град, който виждаме на повечето снимки, е Припят. На теория вече никой не живее там. Град Чернобил се намира на около 10 км от реактора и все още има жители, които живеят неофициално там или влизат и излизат в града на различни интервали.
6. Все още можете да умрете от радиация в Чернобил
Все още има горещи точки, които се намират в пукнатини в и около Припят, където са се натрупали радиоактивни частици. Те също са в района на червената гора, където отиват много останки след експлозията.
7. Животните в района са радиоактивни, но се живеят добре
Радиацията причинява странни израстъци и вродени дефекти при животните в района на аварията. Въпреки тях, те вероятно се чувстват добре на място, което не е обитавано от хора.
8. Можете да посетите Чернобил като турист
Чернобил може да се посещава от туристи или учени с цел експерименти и изследвания. Все пак трябва да се внимава, тъй като радиацията няма мирис или вкус. Тя е невидим убиец.
