5 причини да не харесваме Свети Валентин

Някои обожават Свети Валентин, защото обичат да празнуват любовта. Други недолюбват този празник, защото се чувстват притиснати да засвидетелстват чувства, в които не са съвсем сигурни. Трети го отричат с аргумента, че когато обичаш, всеки ден е празник и намират, че нарочването на определен ден от годината като „празник на любовта“ е напълно излишно и изкуствено. Всеки, които иска да заспи на 13-ти февруари и да се събуди на 15-ти, има поне няколко причини за това:

1. Свети Валентин е нарочен за празник с цел търговия и печалба

Истинската история на Свети Валентин, според скептиците, е твърде далеч от това, на което ставаме свидетели днес. Бизнесът и пошлостта отдавна са отстъпили място на романтиката. Случва се дори любовта да отстъпва тържествения си трон на секса в култа към този празник. Тънката линия между тях се губи в многото реклами на стоки и услуги, крещящото в червено бельо и аксесоари, баналните валентинки и шоколадови бонбони, които ни засипват буквално отвсякъде. Икономисти от САЩ изчисляват средната печалба от търговията, свързана с покупките ни за Свети Валентин, на около 18 милиарда долара годишно. Цялото това комерсиализиране на тържеството на любовта прави определена група от обществото върли критици на неговото отбелязване.

2. Свети Валентин възвеличава романтиката, но оставя на заден план много други видове обич и привързаност

Този празник, според неговите критици, поставя в култ романтиката, без изобщо да придава значение на толкова различни видове привързаност и обич между хората. Тя не е само интимната между мъж и жена. Тя е сестринската и братската любов, майчината и бащината, обичта между приятели. И, да, повечето от този вид взаимоотношения също имат своите дати от календара, но на тях далеч не се придава такава гръмкост и помпозност. Именно фокусирането към интимното измерение на любовта дава основание на част от обществото да отрича Свети Валентин.

3. Превръщането на партньорството в задължително условие

Само необвързаните хора знаят колко неприятна е цялата истерия, свързана със Свети Валентин. Особено когато нямат партньор, с когото да го споделят. И това ги кара да се чувстват в някаква степен отритнати, аутсайдери, недостойни да бъдат част от ентусиазираната любовна тълпа. Натоварването на Свети Валентин като задължителен празник от календара прави съпротивата срещу него още по-яростна. Още повече от хората, които не влизат в рамката на празнуващите. Няма нищо лошо в това да се празнува любовта, но не и когато семейният ти статус се превръща в условие за участие или не в някаква специална група от хора.

4. Формира специални поведения за определени поводи, свързани с любовта

Празнуването на Свети Валентин, твърдят скептиците, поврежда по някакъв начин любовта. Слага в една банална рамка този ден, годишнините от запознанството, сватбата и прочее мили общи поводи, под един знаменател – „ТРЯБВА“. Той включва задължителни жестове, подаръци, начини на отбелязване и прочее. Точно в определения ден. Отнема спонтанността и тържеството на любовта ни от нейното ежедневно присъствие в живота ни. Свети Валентин отваря широко поле за клишета и изтъркани жестове, в които хем няма нищо лично, хем си личи, че са част от задължителния протокол за празника. Поне ако държим на мира и хармонията. Рози, плюшени играчки, бонбони. Рядко има нещо лично, различно, изненадващо. Всичко се прави „както трябва“. И точно това не се харесва на определена група от обществото ни. Не, не само мъже!

5. Цялата тази публичност пречи на истинската интимност

Превръщането на Свети Валентин в състезание в социалните мрежи, задължение, подвиг, задушава иначе романтичната същност на празника. Любовта и обичта не е нужно да бъдат гръмки и ярки, за да са истински и силни. Неписаното правило за публичност на случващото се в този ден граби безпощадно от неприкосновеността на самото чувство. Жестовете и подаръците трябва да отговарят на определени очаквания, за да не помрачат празника. И всичко това, защото утре не може да празнуваме отново любовта? Наистина ли?

Не можем да отречем, че освен сравнително нов празник за нас, българите, макар и силно привлекателен за голяма част от обществото ни, Свети Валентин има и своите недоброжелатели. Не бива да отричаме, любовта може и трябва да се показва и доказва ежедневно, постоянно, така, както го чувстваме, а не според неписани правила и традиции. Чудесно е да сме част от една вълнуваща традиция, но можем и трябва да бъдем щастливи с любимия си човек и нашите си жестове по всяко едно време от годината. И, ако той има своите съображения, страхове и доводи, добре би било поне да знаем какви са те. Защото се обичаме!