in

ЛюбовЛюбов

5 начина да пробудите интерес към книгите у детето

Истината е, че при нас нещата се случиха някак естествено, органично и дори неизбежно. Като писател и журналист, моят работен хабитат е бил винаги свързан с медии, купища книги, срещи с пишещи хора и всякакви културни събития… А когато едно дете израсне по редакции и в постоянно общуване с хора на духа и изкуството, четенето става насъщно. Неслучайно 10-годишният ми син Ахилеас може спокойно да ви говори за Достоевски и Борхес, колкото и стряскащо понякога да е на пръв прочит това.

Но нашият случай е частен, разбира се. А и, честно казано, обществото ни още не се е научило да приема различния темп, с който децата се развиват в конкретни посоки. Още потръпвам, когато се сетя как преди два месеца цялото родителско войнство беше скочило срещу детето ми (и майка му, тоест мен), само защото синът ми бе разказал в училище накратко сюжета на „Портокал с часовников механизъм“ – до онзи момент не смятах, че да четеш Антъни Бърджес на детска възраст е чак такъв смъртен грях! Пък и далеч по-големи дози насилие и агресия има във видео игрите, които децата на същата възраст играят като зомбирани… А в книгите поне има поука. Но общественото лицемерие и демагогия не са тема на този текст.

Неведнъж през годините много родители от друг тип – със сериозно отношение към литературата, са ме питали как да пробудят интереса на децата си към книгите и писаното слово изобщо. И докато никога не може да съществуват универсални рецепти, просто защото всяко дете е уникално в своите предпочитания, интереси и ритъм на интелектуално развитие, винаги съм давала няколко основни съвети.

Личният пример и споделеното време

Една будистка мъдрост твърди, че няма никакъв смисъл целенасочено да възпитавате децата си – така или иначе те ще приличат на вас! Ако прекарвате цялото си свободно време, вперили поглед в телевизора или смартфона, мога да ви гарантирам с ръка на сърцето, че детето ви ще следва точно този модел. Ако обаче по-често ви вижда притихнали с книга, шансовете любопитството и подражанието да го накарат и то да разбере какво толкова вълнуващо има в книгите, са огромни.

Книгите имат и друго ключово предимство: те са идеалният повод за споделено време заедно! Представете си перфектната зимна вечер, с топъл шоколад и запалени свещи, с меко одеалце и гушнато във вас дете – с книжка. Няма никакво значение дали в този момент вие четете Амели Нотомб, примерно, а храбрият ви наследник е забил нос в някой от детските шедьоври на Роалд Дал – самата идея за споделеност и заедност на момента говори много повече дори от уютната тишина между вас.

Писателите всъщност са яки!

Всички деца имат модели за подражание и по правило те са интересни, забавни хора, със запомнящ се външен вид. С радост отбелязвам, че в последните 20-ина години все повече пишещи братя и сестри излязоха от клишето на скучния кабинетен писател и някои дори се превърнаха в попкултурни икони! Достатъчно е да спомена Фредерик Бегбеде, който носи всички отличителни белези на епохата, в която живеем, абсолютен цар е на лежерния бохемски шик в облеклото и има страхотен вкус за всякакви заведения и преживявания.

Все по-често виждаме чужди и родни писатели по телевизионни предавания с огромна аудитория – просто защото фигурата на пишещия човек се налага като лидер на мнение в много области, не просто литературата. Мразя думата „инфлуенсър“, но много днешни писатели са точно това – и техният пример е заразителен. Непринудено общуване, находчивост, чувство за хумор, артистичен външен вид и актуални интереси – писателите не са това, което бяха! И да, много от тях директно попадат в графата „яки“, така че най-нормалното нещо е тийнейджърът вкъщи да прояви интерес към книгите на човек, който му е грабнал приятно вниманието.

Книгите са красиви

Истината е, че всеки дом с библиотека има различно излъчване. Даже да нямате цяла стена за книги, тяхното присъствие по рафтове, шкафове, масички и дори в купчинки на земята придава несравним артистизъм на интериора.

Тук, разбира се, не иде реч за онези стари мутренски вицове, в които главният герой търсеше червени книги за бялата си стена, примерно, но дори и в тези шеги има заложена истина – книгите наистина създават съвсем друго усещане вкъщи и ако детето ви свикне с чисто физическото им присъствие всеки ден, няма начин да не почне да ги разгръща.

Къща, в която има много картини, цветя, свещи и книги е перфектното гнездо за умни и артистични деца. Да не говорим, че вече художественото оформление на повечето книги наистина сякаш те приканва да посегнеш към тях – илюстраторите стават все по-добри и иновативни, а някои любими романи вече буквално приличат на произведения от друг тип изкуство.

Четенето никога не излиза от мода

Самият Умберто Еко го каза: „Това не е краят на книгите!“, а с неговите размисли рядко бих спорила, особено когато времето ги доказва. Без значение какви нови технологии и „джаджи“ идват на мода, книгата носи съвсем различно усещане, а четенето е винаги актуално – независимо какъв носител използвате. Аз лично предпочитам упойващото докосване на хартията, но немалко мои познати поглъщат огромно количество книги през електронни четци. Важното е едно: да четеш е винаги актуално, литературата е интелектуалният шик!

Хубаво е да обясните на детето това, а добрата новина е, че примерите са буквално навсякъде – достатъчно е да влезете в метрото и ще видите (слава Богу!) прекрасни млади мъже и жени, забили нос в поредната книга. В някои държави дори видяхме кампании със слогана, че „четенето е секси“. И ако някак не върви директно да кажете на потомството ви това, то поне може да обясните, че книгите са отличителен белег на мислещите и чувствителни хора.

Книжарниците са истинско преживяване

За разлика от моето детство в палеолита, когато книжарниците приличаха на прашасали канцеларии, днес повечето такива места наподобяват истински бутици за книги! Подредени с вкус и мисъл за удобството на клиента, много от веригите книжарници предлагат не просто продукти, а цялостно преживяване – можеш спокойно да прелистиш няколко томчета, докато пиеш любимата си лимонада от бъз, примерно, и слушаш тихичко джаз.

Като прибавим и всякакви допълнителни любими артикули – като писалки, колекционерски списания, красиви бележници и всякакви други носители на интелектуален уют, книжарниците наистина се превръщат в място за чудесно прекарване на свободното време! Ако по-често водите детето си в такъв книжен „дом“, за него четенето ще стане естествена част от красивите преживявания, които предлага градът.

  • Колко често посещавате книжарница със своето дете?

    Cute baby boy toddler child in bookstore with mother with open book
    • Поне веднъж месечно
    • Много рядко
    • Всяка седмица

КАКВО МИСЛИШ?

3 Гласове
Upvote Downvote

Вашият коментар

Avatar

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Снимка: Instagram/ emmegi_fashion_designer

Пиер Карден – дизайнерът с абстрактно мислене

Как да се справите с чувствителната кожа през зимата