Нина Александрова
Стефка Станчева е родом от Каварна, но от много години живее и работи в София. Още от дете изпитва афинитет към книгите, затова съвсем естествено решава да учи библиография и библиотекознание, а след това продължава с българска филология, после с журналистика и педагогика. Дългогодишен преподавател по български език и литература, в свободното си време Стефка обича да пътува със семейството си, обича неповторимия шум на морето и умиротворението на планината. Споделя, че за нея те са прекрасен лек срещу забързания ритъм на силно ангажираното ежедневие. А освен това си има и един само неин спасителен бряг – вечер да се усамоти в любимия си кът вкъщи с хубава книга в ръка и тогава мигът се разтваря в блаженство.
„Добруджанският феникс“ е дебютният роман на Стефка Станчева. С него се връща към корените си, дълбоко в сърцето на Златна Добруджа. Романизираната биография на местния журналист, писател и общественик Яни Хаджиянев-Калиакренски поставя началото на историческата трилогия „Благословената земя“. Тя ще ни срещне със силни и забележителни личности, чиито съдби и принос за духовното богатство на нашия народ заслужават да бъдат спасени от забравата на времето.
Разкажете ни повече за първите стъпки на Стефка Станчева в света на литературата?
Книгите винаги са били част от мен – още от ранна детска възраст, когато се научих да чета, та до ден днешен изпитвам необходимост от непрекъснат досег с литературата. Още като ученичка все нещо пишех и прибирах в някоя папка. Наскоро намерих свои стихотворения, които съм писала в гимназията. Като студентка пък много харесвах да пиша поезия в проза. Докато чак сега открих разказването като своя страст. Така, макар и бавно, се роди желанието ми да се опитам да напиша нещо по-голямо като обем, а и да говоря за него, да го покажа.
Отделно от това, книгите са част и от професионалния ми път. Работя като учител и всекидневно се потапям в света на класиката, когато анализирам с моите ученици художествените произведения, включени в учебната програма, а и много обичам да разказвам на децата за живота на творците.
Как се роди идеята за „Добруджанският феникс“ и какъв беше процесът по написване на книгата?
Привидно спонтанно, но вероятно беше назрял моментът. Преди две лета присъствах на представяне на преиздадената книга на Яни Калиакренски „Смехът на Добруджа“. Признавам си, че нищо не знаех за този автор, освен, че е роден в Каварна в самия край на 19. век и че е бил борец за правата на българското население в Добруджа по време на румънската окупация. Обаче толкова се заплених от историята на неговия живот, така сладкодумно разказана от Атанас Димитров – Ата Дим, че буквално същата вечер реших, че ще се опитам да създам романизирана биография на този мой съгражданин, предан добруджанец и смел българин.
В романа са включени множество личности и исторически събития. Какви проучвания бяха необходими, за да ги представите по изчерпателен начин?
Яни Калиакренски, въпреки пословичната си скромност, е имал знакови срещи с големи имена на своето време, а е преживял и преломни исторически събития. Беше изключително трудно да се достигне до случилото се през различните етапи от неговия живот. Много ми помогна обстойното преглеждане на целия му архив в Държавен архив – Добрич, но може би най-полезно и вдъхновяващо се оказа познанството ми с Атанас Димитров – Ата Дим, човекът, който пръв заговори за реабилитацията на Яни Калиакренски.
Към текста ще видим и няколко илюстрации на Ана Граматикова, а една от тях е използвана и за корица на книгата.
Да, щастлива съм, че в романа има много изразителни илюстрации, които несъмнено спомагат за цялостното внушение на текста. Дело са на младата Ана Граматикова, която вече има малък опит зад гърба си, защото е илюстратор и на излязлата преди половин година книга „Клето злато“ на Добри Станчов. Поканата от автора и работата на художничката бяха много успешни за възприемането на книгата. Издателство „Лемур“ създаде страхотен продукт, който читателите много харесаха. Така се роди идеята да я поканя да илюстрира и „Добруджанският феникс“.
Промени ли ви написването на този роман? Научихте ли нещо за себе си или за родното си място, докато работехте по него?
Абсолютно да! Промени ме точно в този аспект – да преоткрия себе си сред своите. Научих изключително интересни детайли от историята на моя край, на моя роден град, видях се и като неизменна частица от него. Даже, докато пишех, дотолкова се потопих в легендите, запазените сказания и истории, че първата от четирите части на романа изградих хем като част от цялото, хем прилича на отделна книга за Каварна в началото на 20. век, разбира се всичко е представено през живота на Яни Калиакренски.
„Добруджанският феникс“ е първа книга от трилогия. Какво да очакват читателите от следващите две?
Първоначално нямах такова намерение, но към края на писането на романа се оказах с толкова много събран материал от направеното проучване и с толкова истории, които не успях да разкажа, че естествено стигнах до идеята да създам трилогия. Общото име на трите книги е „Благословената земя“. Работя по тях усърдно и отговорно, защото ми се иска читателите да знаят повече за историята на благодатната добруджанска шир и за прекрасните работливи хора, които живеят там. В ума ми непрекъснато са думите на най-големия съвременен български мъдрец Стефан Цанев, че забравата е по-страшна от смъртта. Затова нека да е жива паметта ни за миналото, да гледаме смело в бъдещето и да живеем достойно в настоящето си!
