Нина Александрова
Джон Стайнбек е сред най-даровитите американски писатели, драматурзи и есеисти на миналия век. Роден е на днешната дата през 1902 година. Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева“, роман, считан за класика на 20-и век. И това никак не е случайно. Авторът представя грандиозна епическа картина на трагедията, сполетяла хиляди дребни фермерски семейства през Голямата депресия в Америка (30-те години на 20 век), предизвиква широки дебати и спомага за въвеждане на реформи в земеделието.
Младият Стайнбек завършва гимназия в Салинас. Долината е място на силна миграция и културни различия. Това придава на творбите му специфичен регионален привкус, едно особено усещане. Оттам той заминава, за да следва морска биология в Станфордския университет. Така и не завършва, вместо това заминава за Ню Йорк, където работи различни неща, докато същевременно се опитва да осъществи мечтата си да стане писател. Когато не успява да издаде творбите си, той се връща в Калифорния, където работи като екскурзовод и пазач в развъдник на риби в Тахо.
През по-голямата част от Голямата депресия и от брака си с Карол Стайнбек живее в малка къща, собственост на баща му, в Пасифик Гроув, Калифорния, в залива Монтерей, на няколко преки от град Монтерей, който по-късно става сцена за много от творбите му. Стайнбек старши осигурява на сина си дърва за огрев, хартия за ръкописите и конструктивна критика, които го карат да напусне работата си в склад в Сан Франциско и да се отдаде изцяло на писателското поприще. Сред най-известните му творби са „За мишките и хората“ /за този роман печели „Пулицър“/, „Улица Консервна“, „На изток от рая“.
След публикуването на „Тортила Флет“, което е първият му успех като романист, Стайнбек напуска къщата на баща си и си построява лятно ранчо в Лос Гатос. Книгата е филмирана, с участието на Спенсър Трейси, Хеди Ламар и Джон Гарфийлд, приятел на автора.
Сценичната адаптация на „За мишките и хората“ е истински хит с участието на Бродерик Крауфорд в ролята на Лени и Уолънс Форд в ролята на Джордж. Независимо от това Стайнбек отказва да пътува до Ню Йорк от Калифорния (където живеел по това време), за да гледа представлението, защото според автора историята в ума му е перфектна и всяко представяне на сцена би било разочарование. Стайнбек написва още две пиеси – „Луната залезе“ и „Ярко сияние“.
„За мишките и хората“ е филмиран с участието на Лон Чани Младши (който играе и в представлението в Лос Анджелис) в ролята на Лени и Бърджис Меридит в ролята на Джордж.
„Гроздовете на гнева“ е следващият голям успех, за който Стайнбек е вдъхновен от своя статия. Романът е считан за един от най-добрите му. С него авторът печели „Пулицър“, а филмираната версия е режисирана от Джон Форд и е с участието на Хенри Фонда, за която роля е номиниран за „Оскар“. За да напише „Гроздовете на гнева“, Стайнбек обикаля лагерите на сезонните работници в Калифорния. Когато романът се появява, конгресменът Лил Борън го характеризира като лъжа – черна, низка измишльотина на болен мозък. Либералните политически възгледи на Стайнбек и показаните негативни аспекти на капитализма са причина за нападки срещу автора. През август 1939 г. книгата е забранена за разпространение в обществените училища и библиотеки под претекст, че е обидна и изопачава условията в страната. Стига се дотам, че в Салинас при два отделни случая книгата е изгаряна публично. Забраната трае до януари 1941 г. През 1962 г., когато Стайнбек получава Нобеловата награда, Шведската академия нарича книгата епическа хроника. „Гроздовете на гнева“ също е филмиран. Филмовите версии на „За мишките и хората“ и „Гроздовете на гнева“ са правени едновременно от различни студиа, което води до това, че Стайнбек прекарва един ден на снимачната площадка на единия филм, а следващия на другия. Стайнбек работи с Елия Казан и по екранизацията на „На изток от рая“, където актьорския си дебют прави Джеймс Дийн.
Писателят има общо три брака. След като се развежда с Карол, се жени за певицата Гуиндолин, от която има двама сина. Стайнбек се развежда и с нея, а две години по-късно се жени за Илейн Скот, след като тя се разделя с актьора Закари Скот. Този брак продължава до смъртта на Стайнбек през 1968 г. Илейн е погребана през 2004 до него.
През 1943 г. Стайнбек служи като военен кореспондент за Ню Йорк Хералд Трибюн във Великобритания и Средиземноморския район и работи със Службата за Стратегическо Планиране (предшественик на ЦРУ). По време на войната Стайнбек придружава отряди, които извършвали операции в малки формации срещу немските острови в Средиземноморието. Стайнбек се завръща от войната с множество рани от шрапнели и психологическа травма. Лекува се, както винаги, чрез писане.
Оплаква се публично от държавен тормоз. От ФБР отричат да са разследвали Стайнбек. Въпреки това той е проверяван от Военното разузнаване на САЩ, което го намира за неподходящ за офицерски чин.
През 1962 г. Стайнбек печели Нобелова награда за литература за реалистичното си и творческо писане, комбинирано с чувство за хумор и остри обществени възгледи. В деня на съобщаването на победителя (25 октомври), когато преди церемонията е попитан от репортер дали заслужава наградата, Стайнбек отвръща „Честно, не“.
През 1966 г. Стайнбек пътува до Тел Авив, за да посети Хълма на надеждата – земеделска общност (кибуц) основана в Израел от дядо му.
Стайнбек умира от кардиопатия и сърдечна недостатъчност в Ню Йорк на 20 декември 1968 г. Той е на 66 години и цял живот е бил заклет пушач. Аутопсията показва почти пълно запушване на главните артерии. По негово желание е кремиран и погребан в семейната крипта на рода на майка си в Салинас.
Вижте интересни цитати от прочутия писател:
„Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам“.
„Всички войни са симптом за провала на човека като мислещо животно“.
„Книгите никога не са достатъчно“.
„Когато двама души се срещнат, те се променят взаимно – имаме двама нови човека“.
„Всичко, което струва само пари, не струва нищо“.
„В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна”.
„Силната жена е по-силна от мъжа, особено ако има любов в сърцето й. Обичащата жена е неразрушима“.
„В пълната си самота писателите се опитват да обяснят необяснимото“.
„Добрият писател вечно се стреми да извърши невъзможното“.
„Идеите са като зайци. Докато си вземеш двойка и се научиш как да се оправяш с тях, съвсем скоро станали дузина“.
„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…”
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго“.
„Настоявам, че един писател, който не вярва страстно в съвършенството на човека, няма нито отдаденост, нито място в литературата“.
„Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт”.
„Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни“.
„Пътуването е като брака. Най-сигурният начин да сгрешиш е да мислиш, че ти го контролираш”.
„Писателят трябва да вярва, че това, което прави, е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия, дори когато знае, че не е истина“.
„Малко любов“ е като „малко вино“ – прекаляването с едното или другото сериозно вреди на здравето“.
„Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите“.
„Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него“.
„Такъв е престижът на Нобеловата награда и на това място, където стоя, че ме подтикват не да скърцам като благодарна или извиняваща се мишка, а да рева като лъв, горд от своята професия и от големите и талантливи хора, които са я практикивали през вековете.” – из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962 г.
Още по темата – ТУК.
Днес къщата, в която Стайнбек израства в Салинас, е запазена. Националният център „Стайнбек“ е на две пресечки от главната улица и е единственият музей в САЩ, посветен само на един автор. Запазена е и къщата на бащата на Стайнбек, в която младият автор написва най-ранните си произведения.
