Любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително

Съществува такава тенденция: колкото по-силно ни завладяват съмненията и несигурността, с толкова по-голямо желание се вкопчваме в някаква мнима очевидност, подвеждаща ни със своята не по-малко мнима логичност. Не си даваме сметка, че разумът трудно преодолява мъглата и тъмата, родени от емоции и чувства. Ако сме позволили на емоциите и чувствата да управляват нашата действителност, ние сме превърнали в роби на самите себе си.

Думите са на Алберто Моравия. Със сигурност всяка една буква е изстрадана и зад нея стоят реално преживени лични катарзиси, за да бъде вплетена в мъдрост и актуална не само тогава, но и днес. Животът на талантливия писател, израснал в Рим, е осеян с обрати. Роден е в семейство от средната класа. Като малък често боледува и прекарва принудителните си дълги часове на легло. Не прави нищо друго освен да чете. На 9 годинки му поставят диагнозата костна туберкулоза. Прекарва почти десетилетие из болници и санаториуми, но болестта му оставя траен недъг – накуцва до края на живота си. По-късно обаче става журналист и предприема много пътувания, научава и няколко езика – немски, френски и английски, което само говори как трудностите са изградили един непоколебим и любознателен човек. Не успява да завърши гимназия, но до края на живота си учи и успява да се самообразова. „Човек винаги иска да вярва и да се надява. Дори тогава, когато няма никаква надежда и няма в какво да се вярва„, неслучайно казва Моравия. Според него животът минава като заменяме последиците от нашите добродетели с последиците от пороците ни.

През 1952 г. творчеството му е забранено от Ватикана, определен е като „нравствено упадъчен“. Моравия е убеден, че писателят ни дава да погледнем през ключалката, за да видим нещо, което в противен случай не бихме могли.

Казва, че „Ако жената безмълвно дойде при вас и ви се отдаде изцяло – не се противете. Единствения начин да оцелеете, е като се потопите изцяло в нейната същност“. Според него верността не винаги гарантира любовта. „Пенелопа била вярна на Одисей, но дали го е обичала – виж за това историята мълчи. Някои смятат, че дори верността може да е отмъщение за любовта или за липсата й, или за предателството, ама това не го вярвам. Има по-сладки начини“, споделя писателят. Той поддържа убежденията, че: „Любовта изисква цялостност, тя не е просто задоволяване на сетивата“, „Любовта е стъкло, през което дори и чудовище изглежда възхитително„, „Любовта е игра, съпружеството – работа“.

След края на войната Алберто Моравия издава няколко романа, най-известният сред които е „Римлянката“. Той вижда в жената по-висше създание от мъжа, създава много силни женски образи. В романите си изследва отношението между любовта и секса.

Негови са и мъдрите думи: „По-добре да се роди човек несъвършен и да стане постепенно ако не съвършен, то поне по-добър, отколкото да се роди съвършен и после да бъде принуден да се лиши от онова свое крехко съвършенство поради несъвършенството на опита си и на живота“. Като се има предвид през какво е преминал и бунтовете, на които е бил обречен, тези думи не изненадват, напротив, водят към смирение и преклонение не само пред таланта му, но и пред човешката му аура.

Други книги на писателя нападат дясната политика, фашизма и корупцията. Алберто Моравия вярва, че културата изпреварва политиката. Пише и няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми като „Чочарка“ на Виторио де Сика, „Конформистът“ на Бернардо Бертолучи, „Римлянката“ на Луиджи Дзампа, „Презрението““на Жан-Люк Годар и др.

„Ние не разрешаваме живота като проблем, а го изживяваме като преживяване, какъвто и да е крайният резултат„, казва творецът. Вярва, че: „Искаме или не, разбираме или не, осъзнаваме или не, ние се подчиняваме на волята на парите. Така е устроен светът. Те диктуват дори мечтите ни, отношенията ни с тези, които обичаме. Единствено нашата духовност е в състояние да омекоти това влияние“.