3 събития, при които светът е на косъм от ядрена война

Ядрената война е един от най-големите страхове на хората по целия свят. Заплахата от ядрена катастрофа се е наместила в колективното съзнание преди много години. Страхът от време на време нараства, след това сякаш потискаме мисълта, докато не се случи нещо, което да ни напомни, че заплахата е напълно реална.

Действията на Русия в последните седмици накараха човечеството да се замисли дали войната в Украйна не е началото на Трета световна война и дали напрежението между големите сили в света няма да прерасне в ядрена война.

Надяваме се притесненията ни да се окажат напразни и военните действия скоро да останат само част от историята, но истината е, че светът е бил на косъм от ядрена катастрофа вече няколко пъти.

1. Инцидентът в Серверна Каролина през 1961 година

За начало на Студената война се счита 1946 година, а нейният край е при разпадането на СССР през 91-ва. Въпреки че по време на Студената война няма преки боеве между САЩ и Съветския съюз, през 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години и двете страни били в непрестанна готовност за отвръщане на удара, в случай че врагът започне ядрена атака.

В нощта между 23-ти и 24-ти януари 1961 година реактивен бомбандировач B-52G Stratofortress лети над Голдсбъро, Северна Каролина, натоварен с две водородни бомби Марк 39. Всяка от тези бомби била приблизително 260 пъти по-мощна от бомбите, хвърлени над Хирошима и Нагасаки.

Около полунощ на 23-ти самолетът трябвало да бъде зареден с гориво във въздуха- технология, която е широко разпространена във военната авиация – когато екипажът забелязва изтичане на гориво. Операцията по зареждане била прекратена и самолетът трябвало да направи безопасно приземяване.

Бомбандировачът бил пренасочен към военновъздушната база „Сиймор Джонсън“. Екипажът от 8 души губи контрол над самолета. Откъсва се едното крило, след което опашката и самолетът започва да се върти неконтролируемо във въздуха над Северна Каролина.

Пилотът Адам Матокс наредил на хората си да скачат, за да се спасят, но за съжаление трима от тях загиват.

Самолетът се разбива в тютюнево поле на около 60 мили от град Райли. Преди да се разбие, двете бомби падат.

Едната от бомбите пада с парашут и не предизвиква никаква опасност.

При падането на втората бомба обаче парашутът не се отваря, а бомбата влиза в боен режим. За щастие има няколко защитни механизма, които спират детонирането ѝ. Три от тях не работят, но четвъртият предпазител успява да предотврати избухването на бомбата.

Ако тази бомба беше избухнала щетите щяха да са огромни. Близо 30 000 души щяха да загинат, още толкова щяха да пострадат, а районът щеше да бъде обезлюден до ден днешен.

Американското правителство прикрива случилото се и информацията е разсекретена чак през 2014 година. Разследващият журналист Ерик Шлосър за първи път намира доказателство, че САЩ почти предизвиква ядрена катастрофа през 1961 година.

2. Героизмът на Василий Архипов по време на Карибската криза

В разгара на Карибската криза, докато светът наблюдава със затаен дъх и подготвени газови маски, 11 разрушителя на САЩ и самолетоносач „Рандолф“ атакуват подводница „Б-59“. Това се случва в близост до Куба.

Американците пускат и дълбочинни бомби, а капитанът на подводницата Валентин Григориевич Савицки искал да използва ядрено торпедо. Василий Архипов обаче запазва самообладание, обръща внимание на сигналите, които американските кораби си разменят, и не позволява на Савицки да използва ядреното торпедо.

Подводницата изпраща сигнал, който гласи: „Прекратете провокацията!“, в резултат на което американците прекратяват атаката и нещата се нормализират.

Василий Архипов и целият екипаж са посрещнати в Съветския съюз с отвращение. Един от офицерите дори им казва, че било по-добре да потънат заедно с кораба си. По-късно, когато истината е разкрита, Василий Архипов е признат за герой, който предотвратил ядрена война.

3. Офицер Станислав Петров и потенциалната ядрена война през 1983г.

През септември 1983 г., по време на разгара на Студената война, Станислав Петров е на служба във военно съоръжение на Съветския съюз, специализирано в засичането на пристигащи ракети от САЩ.

Докато е на смяна в команден пункт Серпухов-15 в ранните часове на 26 септември, Петров забелязва нещо ужасяващо – няколко ядрени ракети летят към Русия.

Той проверил няколко пъти дали наистина компютрите показват, че към Русия летят ракети. Резултатите обаче били едни и същи… Случвал се ядреният удар, за който той трябвало да следи и който светът очаква от края на Втората световна война.

Станислав обаче отказвал да повярва, че това, което уредите показват, е истина и не вярвал, че американците ще направят това.

Станислав Петров взима решение, което противоречи на обучението му и на военния му дълг. Той решава, че показанията са фалшиви и решава да ги разгледа по-обстойно, вместо да съобщи на своите началници за случващото се.

Той трябвало незабавно да се свърже със съветските военни офицери и да ги информира за приближаващата заплаха, за да може да бъде подготвен ответен удар.

Вместо това обаче той се обажда, за да съобщи за неизправност в системата. След подробен анализ на данните, Петров стига до извода, че това е някаква грешка в системата. Оказва се, че датчиците са се задействали от слънчева светлина, отразила се в облаците.

Благодарение на Станислав Петров, ядрената война не се случва.