3 причини да не пренебрегвате истериите на детето

Много родители смятат в даден момент, че негативното поведение на децата им е просто начин да получат внимание и решението за справяне с този проблем е просто да игнорират истеричните пристъпи и така те ще спрат от семо себе си.

Подобно решение на проблема крие и някои недостатъци. Тези състояния на детето със сигурност не са приятни, но преди да предприемете каквото и да било действие, трябва да се опитате да разберете какво се случва с вашето дете.

Ето и няколко съвета на специалистите за 3 ситуации, в които детето ви има нужда от внимание:

• Когато детето ви прави неща, които знае, че са забранени
• Когато преминава границите на допустимото
• Когато плаче или хленчи непрекъснато

Ако детето ви търси внимание, независимо кое от тези действия предприема, трябва да знаете, че то има нужда от вас и търси близост. Напълно нормално е да опита всичко, което работи и ще привлече вниманието ви. Поведението му е отражение на това, което мозъкът му е способен да направи в този момент. Игнорирането на дете, което се чувства по този начин, може само да задълбочи проблема.

Вижте какво се случва, когато игнорираме поведението на детето:

1. То започва да мисли, че любовта ни към него е условна

Както при възрастните е объркващо, когато партньорът ни се сърди и ни наказва с мълчание, така и при децата нашият игнор им действа объркващо. Те започват да се чувстват изолирани и това може да повлияе на самочувствието им.

Какво да направите: Децата често не са способни да възприемат всяка наша инструкция или забележка, когато играят. Частта от мозъка, която приема този тип разговори, е в положение на застой, докато не се върнат към по-спокойното си състояние. За родителите това означава да изчакат бурята да отмине. Останете физически и емоционално до детето си и ако ви позволи го прегърнете или намерете друг начин да го успокоите. Оставете емоциите му да продължат толкова, колкото е необходимо, без да обезсилвате чувствата или преживяването на детето.

След това му опишете детайлно какво се е случило: „Не ти хареса, когато казах, че е време да прибереш играчките и затова ги хвърли всички на пода. Трябва да поддържаме пода чист, така че никой да не се нарани. Нека върнем играчките на мястото им и да защитим всички“. Опитайте да излагате само фактите, без да давате оценка на действията. Според психолозите този подход към детето, показва, че нашата любов към него е безусловна. А това е най-важното послание за него.

2. Пропускаме възможност да разивем мозъка на нашето дете

Мозъкът на децата не е развит напълно, че да може да изразява техните нужди. Префронталната кора, която регулира рационалното мислене, наред с други неща, не се развива напълно до около 20-годишна възраст. С други думи децата нямат нужния умстевен капацитет, за да контролират рационално емоциите си. Ако игнорирате физически или емоционално детето, то няма пред себе си модел как да се справи с това, което изпитва. Проучванията показват, че с игнорирането е по-вероятно детето да продължи да се държи лошо, отколкото да промени поведението си.

Какво да направите: Вместо да противопоставяме раздразнението на детето с нашето собствено, по-добре да му покажем как да се изразява и как да се справя с подобни емоции. За целта трябва да му помогнем да разбере, че може да дойде при нас за подкрепа, вместо да чака своето наказание. Децата трябва да разберат, че родителите са емоционално убежище за тях и могат да разчитат на нас, вместо да правят бели, за да привлекат вниманието ни. Хубаво е да поставим здравословни граници за това кое е приемливо и кое не е приемливо поведение. Това, което детето трябва да знае, е че „не мога да направя х, но мога да направя у“. Ако често им напомняме каква е границата и кое е по-доброто решение, това знание може да създаде нови пътища в детския мозък.

3. Ние не отговаряме на основната им нужда

Всяко поведение на детето е вид комуникация. Дори когато не ни харесва начина, по който то изразява това, което иска, основната му нужда не изчезва, когато ние я игнорираме. Може би детето е гладно или уморено, или недостатъчно мотивирано. А може и да е самотно. Взъможно е дори детето да не знае защо се държи по този начин, но да търси нас, за да му помогнем да преодолее тези чувства.

Какво да направите: Най-лесният начин, по който може да разрешите проблем на детето, е с прегръдка, внимание или да измислите някаква игра, която да отвлече вниманието му от негативните емоции. Ако успеете да откриете причината за неговото поведение, много по-лесно ще се справите с нея, отколкото да се преструвате, че не съществува. Така изпращате сигнал на вашето дете, че неговите нужди нямат значение. Когато детето започне да се държи лошо, обърнете внимание на нуждите му, не на поведението.

Ние познаваме децата си най-добре. Всички сме наясно, че те се нуждаят от нашето внимание и обич. Те имат нужда от нас, искат да могат да разчитат на нас, да усещат безусловната ни любов и нашето постоянно емоционално присъствие.