Нина Александрова
На 6 юни 1882 г. американецът Хенри Уили патентова електрическата ютия. Докато новият уред придобие съвременния си вид обаче, изминава повече от половин век. Първите сведения за изглаждане на дрехи са от IV в. пр.Хр. от Елада. Тогава са търсели способи за плисиране на дрехи от плат с помощта на горещи металически прътове. В други страни използвали нагрети каменни плочи или павета.
Ютията в миналото
Ютията е изобретена около XV в., когато напредва металообработването. Тогава те били отливани от чугун и се нагрявани върху печките. Притежавали са много неудобства – изстивали бързо, абсолютно били непригодни за гладене на тънко бельо или модерното тогава кадифе, през лятото налагали да се пали огън само заради тях.
По-късно ютиите са изработвани кухи с подвижен капак отгоре, а във вътрешността им са разпалвали дървени въглища. В онези години ютията представлява изключително скъпа вещ във всеки дом, част е от интериора в дома и предмет на гордост, като стопаните я украсяват с орнаменти и дори я инкрустират със скъпоценни камъни.
През втората половина на XIX в. в Европа се появяват ютии, работещи на газ и течно гориво – керосин, дестилиран алкохол и дори нефт. Те са устроени на принципа на бензиновите лампи, където горивото се напомпва с бутало. Пожароопасни са и трудни за обслужване, но поддържат сравнително постоянна температура.
Първите електрически ютии съществено превъзхождат предшествениците си. Първият използван нагревателен елемент е електрическата дъга от коксови електроди, през които преминава постоянен ток. През втората половина на XX в. се появяват и първите ютии с отделяне на пара.
Пазарът днес
В днешно време на пазара на домакински уреди могат да бъдат намерени много видове електрически ютии за персонална употреба. За съвременната ютия, най-важният елемент е гладещата повърхност на плочата. Най-често разпространените по време на социализма в България ютии например, са тези с алуминиево покритие. В днешно време ютиите варират – от тефлоново покритие, през лазерно обработен инокс до керамичното покритие.
Съвременното общество е дотолкова свикнало с „умни“ уреди за персонална употреба, че с всяка иновация изчезват все повече и повече неудобства в дизайна и функциите на продуктите. Ютиите също не спират да еволюират за сметка на повече комфорт и по-добри резултати в гладенето. Заобиколен от множество удобства, съвременният човек обаче не се замисля, че за един, колкото елементарен, толкова и необходим процес като гладенето, в миналото е бил необходим арсенал от прислуга, както и всевъзможни, неудобни и трудни за употреба пособия.
