Нина Александрова
Всяка среща, разбиране и всеки опит за излизане от противопоставянето между Западния свят и Исляма стават все по-проблематични заради случващото се през последните години. Именно заради това всеки добър пример заслужава внимание.
Ширин Ебади е адвокат и правозащитник, първата мюсюлманка, носител на Нобелова награда за мир за работата си в областта на демокрацията и правата на човека. Родена в образовано мюсюлманско семейство в Иран, Ебади, след като завършва училище, продължава образованието си в Техеранския университет. Става съдия и има докторска степен по право, а през 1975 г. става първата жена президент на градския съд в Техеран.
След като заема този пост няколко години, Ебади е принудена да подаде оставка след революцията през 1979 година – религиозните консерватори взимат властта и установяват нов режим, забраняващ на жените да полагат обществено полезен труд. Не упражнява право до 1993 г. През това време пише книги и публикува статии в ирански списания, изявявайки се като ревностен застъпник на правата на жените и децата. След като възобновява юридическата си практика, Ширин изобличава в злоупотреби не един и двама държавни служители, заради дейността си често е пращана в затвора.
Нобелова награда за мир
Ебади се бори за мирно разрешаване на сериозни социални проблеми и се бори за ново тълкуване на ислямското право. Основател и ръководител на няколко водещи асоциации за правата на децата и жените, тя получи Нобеловата награда за мир през 2003 г. за своите новаторски усилия за насърчаване на демокрацията и правата на човека.
Ширин смята, че възходът на комуникационните технологии в организирането на политически протести означава, че диктаторите вече няма да могат да спят спокойно, страхувайки се да не бъдат съборени от власт. Тя обаче предупреждава, че други могат да заемат мястото им.
Защитник на правата на иранците
В своята практика Ширин поема защитата на случаи pro bono, някои от които я поставят в светлината на прожекторите и ѝ спечелват мощни врагове сред елита в страната. Сред най-известните е случаят на дисидента Дариуш Форухар, който издъхва от множество прорезни рани в дома си, заедно със съпругата си Парване.
Друг знаков случай на Ебади е защитата на семейството на убития студент Езат Ебрахим-Неджад при студентските протести през 1999 г. През 2000 г. Ебади записва самопризнанията на Амир Ебрахими – член на групировката „Ансар-е Хизбулла“, който признава участието на групировката в поръчкови покушения срещу видни демонстранти, в това число, и убития студент през 1999 г., както и атаки срещу членове на кабинета на президента Хатами.
Освен случаите на свързани поръчкови убийства, Ебади става особено популярна с делата за тормоз над деца и особено порочното семейно законодателство, което независимо от обстоятелствата, в случай на развод, предава попечителските права на бащата. Такъв е случаят на Ариан Голшани, която умира след години тормоз и побой, упражняван от бащата и втората майка на детето.
Ширин Ебади на 70 години
Неслучайно Ебади е не само първата мюсюлманка, получила Нобелова награда за мир, но и въобще първият ирански гражданин, получил това най-високо отличие. Освен това, тя е сред 100 най-влиятелни жени за всички времена. Днес Ширин Ебади е на 70 години, живее в Лондон в изгнание от 2009 г. и продължава да работи като защитник на правата на иранците.
80-те години на ХХ век Иран преживява една много тежка и кървава война със съседен Ирак. Това само по себе си се отразява особено травмиращо за обикновените хора в страната и всички безмълвно затаяват дъх в очакване на мира, който идва чак през 1988 г. Същевременно, обществото преминава през мъчителната „Културна революция“, сложни социални и икономически промени, инфлация и дефицит.
