Нина Александрова
Аз съм един човек сред седем милиарда други. За последните 40 години снимам нашата планета и нейното човешкото многообразие, но имам чувството, че човечеството не постига напредък. Ние невинаги успяваме да живеем заедно. Защо е така? Аз не търся отговор в статистиката, а в самия човек. Думите са на човека, който обича човека – творецът Ян Артюс-Бертран – френски фотограф, журналист и еколог, посланик на добра воля на ООН.
От много ранна възраст Ян Артюс-Бертран се вълнува от въпроси, свързани с околната среда и на 20 години става директор на природен парк във Франция. На 30 заминава със съпругата си в Кения. Заедно работят и живеят в продължение на 3 години в резервата Масай Мара, където наблюдават живота на лъвовете. Ян се научава да управлява балон с горещ въздух и за пръв път открива красотата на Земята отвисоко. Книгата му албум „Земята отвисоко“ се разпространява в над 3 милиона екземпляра. А изложбата му е показана в над 120 града от цял свят, включително в София. Следващият му проект „Дом/Home“ е гледан от над 600 милиона души в цял свят. Чрез него Ян изследва пред какви предизвикателства сме изправени, обитавайки нашия дом – Земята.
Филмът му „Човек“ е логично продължение. Той съвместява откровените разкази на хора от цял свят със спиращи дъха гледки и уникална съпровождаща музика. В търсене на отговор на въпроса: Какво ни прави хора?, Бертран интервюира 2000 души в продължение на 3 години и още една, в която трае монтажът.
Екранният шедьовър представя колекция от истории и снимки на света, в който живеем. Той е едновременно пътешествие и потапяне в сърцевината на това, какво е да бъдеш човек. Чрез образите, пълни с любов и щастие, както и с омраза и насилие, филмът ни изправя лице в лице с Другия и ни кара да размишляваме за собствения ни живот. От разкази за всекидневието до най-невероятни случки от живота, тези трогателни срещи, споделени с рядко срещана искреност, чертаят големия портрет на съвременния човек – неговата тъмна страна, но и неговото благородство и универсалност.
Земята е показана по един изумителен начин – чрез невиждани досега кадри от въздуха, съпроводени от впечатляваща музика, които ни предоставят мигове, в които можем да дишаме и да се вглъбим в себе си.
Предшественик на „Човек“ е хуманитарният проект на Артюс-Бертран „7 милиарда други“, започнал като „6 милиарда други“ през 2003 г. В него над 5000 човека разказват най-съкровените си мисли, спомени, преживявания и светоусещане на своя собствен език. В тях се поставят и онези 40 въпроса, чиито отговори слушаме в „Човек“. Какво е това, което ни прави хора? Това, че обичаме, че се караме? Че се смеем? Плачът? Нашето любопитство? Откривателският стремеж?
Воден от тези въпроси, Ян Артюс-Бертран прекарва три години в събиране на истории от реалния живот от над 2000 жени и мъже в 60 държави – френски фермери, полеви медицински сестри, осъдени тийнейджъри, деца от Третия свят, радикални екстремисти, влюбени души на преклонна възраст… Работейки със специален екип от преводачи, журналисти и оператори, французинът улавя дълбоко лични и емоционални разкази за теми, които обединяват всички ни – от борбата с бедността, войните и хомофобията до бъдещето на нашата планета. В гласа на всеки чуваме частица от себе си – от това, което сме били преди време, в което живеем сега или което можем да бъдем. А през темите неизменно надигат глас онези най-съкровени мигове на любов и щастие, които придават окраска и смисъл на целия човешки живот.
Премиерата на филма е в Общото събрание на ООН, а разпространението му е замислено да се случва при „най-свободните условия за възможно най-широка публика“.
За да бъде този изключителен художествен проект достъпен навсякъде и за всички, екипът му се е постарал да го представи в 11 различни варианта, включително:
– театрална версия (3 ч. 11 мин.);
– разширена уеб версия в три части: част 1 се занимава с теми за любовта, жените, работата и бедността; част 2 разглежда темите за войната, прошката, хомосексуалността, семейството и живота след смъртта; а част 3 – с темите за щастието, образованието, уврежданията, имиграцията, корупцията и смисъла на живота;
– музикална версия – саундтракът е дело на филмовия композитор Арман Амар, близък сътрудник на Атрюс-Бертран още от „Дом“, „Земята отвисоко“ и „Планета-океан“ (Planet Ocean, 2012) под съвместната режисура на Артюс-Бертран и Мишел Питио;
– отбрани откъси за телевизията (2 ч. 11 мин.)
– кадри зад кулисите – в YouTube.
Защо повтаряме грешките си? Защо сме неспособни да живеем заедно? Защо разрушаваме света около себе си? Какво ни прави човеци? Ян Артюс-Бертран изгражда портрет на модерния човек – способен да обича, да воюва, да убива, да страда, да търси спасение, да прощава. Чуваме историите, разказани от хората с широко отворени очи и вперени директно в камерата – разказват страховете, амбициите, начина си на живот и проблемите. „Винаги можем да се поучим от другия, това ни помага да израстваме. Опитвам се да разбера света, а това в крайна сметка означава да слушаш хората“, казва Ян.
За него онези, които нямат нищо, говорят много по-лесно за съществените неща от живота – защото никога не ги питат. „Най-впечатляващите отговори много често са от обикновени хора, които не се страхуват“, смята Бертран. И продължава: „Живеем в много труден свят, в който човекът има решение за всичко и е по-лесно да говориш на сърцата на хората, отколкото на главите им“.
Емоциите, уловени от обектива му, са сурови и осъзнати. „Човек“ е филм за нуждата от повече човеци. И от промяна, защото Ян казва: „Историята на света се оформя като една цялостна история – вплетена с любов и омраза, тъй като човекът е постоянна смесица от крайно бляскаво и крайно черно. В задълженията на всеки е да направи света по-добър, хората имат този капацитет“.
Бертран вярва, че щастието зависи и от това да знаеш, че имаш своето място на земята. И предупреждава, че за първи път в историята на човечеството бъдещото е много по-несигурно от настоящет. Убеден е, че решението е в любовта: „Всичко се променя – демография, икономическа криза, климатични промени. Комуникацията промени света, знаем веднага какво се случва. Животът е сложен, трябва да се действа! Но аз избирам да гледам на него с обич, а не с цинизъм“.
Ян вярва на индивидуалните действия извънредно много: „Няма лобита, които ни налагат нещата, няма религия. Да избереш път на щедрост, на споделяне, да умееш да даваш и обичаш – това е важно. В трудния свят, който настъпва към нас, има огромна нужда от етика и почтеност“.
За друг негов филм четете – ТУК.
