Нина Александрова
Филмът „Хроника на една мимолетна връзка“ на Еманюел Муре неслучайно има 12 номинации за „Сезар“, една награда (за поддържаща женска роля), както и куп други отличия.
Сюжетът е едновременно прост, и заплетен. Но не е ли винаги така, когато става дума за любовни връзки, опасни връзки, интимни връзки, човешки връзки. По волята на съдбата двама непознати трябва да прекарат заедно малко време през лятото в провинцията. Това са начеващият писател със скандинавски вид, руса коса, симпатично бледо лице, високо чело и широки плещи Максим (Нилс Шнайдер) и смуглата, екзотична и артистична, с орлов профил, високи скули, топли очи и съблазнителна фигура киномонтажистка Дафне (Камелия Жордана). Свързва ги отсъстващият негов роднина и неин интимен приятел Франсоа (Венсан Макейн) – набит мъж около 40-те с рошава брада, розови бузи, раним поглед и дружелюбен и отстъпчив характер.
Максим се отпуска и разказва за голямата си несподелена любов от ученическите години, стройната красавица с пясъчна коса, изящни черти и дълги крака Сандра (Жена Тиам), която винаги го е подценявала и иронизирала, а изведнъж става сякаш напук гадже на най-добрия му приятел, мургав чаровник. И после все пак спи с Максим, но той е другият, излишният. Дафне пък си припомня също несподелената любов към по-възрастен, известен и талантлив мъж, от която малко насила я изтръгва настоятелният и едновременно с това безпомощен Франсоа, от когото тя сега е бременна.
Много е важна интимната близост на Максим със сестрата на Сандра, тънката, дългоноса, енергична и властна Виктоар (Жулия Пиатон), а поведението на фината и нежна бивша съпруга на Франсоа Луиз (Емили Дюкен, с напълно заслужен „Сезар“) е един от акцентите на филма – тя първа му казва, че има любовник, даже го представя.
Разбира се, Максим и Дафне се влюбват, силно, отчаяно и… обречено, а малко преди това Луиз ни е разчувствала и разтърсила с неочакван жест – тя лъже, че има любовник, за да напусне мъжа си и по този начин той да изжевее любовта си с Дафне.
Една мимолетна връзка може да се окаже най-важното събитие в живота на човек, към което завинаги да се връща с нежна носталгия, тиха тъга и неувяхващ копнеж. А саможертвата за безкрайно обичания друг е проява на висша любов. Едно е сигурно….в любовта верните пътища са повече от един.
