Христо Пъдев: Всяка мечта е възможна и е въпрос на труд, вяра и повторения

Той е роден в навечерието на Коледа – 23 декември 1984 г. в София. През 2003 г. завършва Математическата гимназия в град Казанлък, следва информатика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ до 2005 г., а през 2011 г. завършва НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на д-р Атанас Атанасов. Христо Пъдев е колоритен актьор. Играе в Драматичния театър в Пловдив, Театрална работилница „Сфумато“, а през 2014 г. част от трупата на Малък градски театър „Зад канала“, където играе в спектаклите „Червено и Черно“, „Портокал с часовников механизъм“, „Лято и дим“, „Капан за самотен мъж“, „Зорба“ и др. Той е известен с няколко роли в киното и телевизията, измежду които са Слави Митев в „Татковци“, Мордо в „Недадените“, Кънчо в „Господин X и морето“, Камен в „Пътят на честта“, Лозан в „Порталът“.

Г-н Пъдев, три пъти кандидатствате в НАТФИЗ, докато ви приемат. Кое беше онова, което ви убеждаваше вътрешно да не се отказвате?

Три много интересни и важни години бяха това в живота ми. Гордея се, че не се отказах. Минах през какво ли не, но накрая успях да намеря своя път. Не знам кое ме караше да вярвам, че всичко ще се нареди. Може би фактът, че по това време учех нещо съвсем друго и неитересно за мен помогна за всичко. Просто не виждах друг път и устремено си следвах мечтата. Засега времето показва, че не съм сбъркал.

Професионалният ви път започва от Пловдив. Разкажете ни малко повече за този период и как в един момент се озовахте в Малък градски театър „Зад канала“?

Велико беше. Много обичам Пловдивския театър. Там е оазис за млади актьори и аз бях приет и прегърнат от цялата трупа с много обич. До ден днешен обичам да се връщам там, за да видя стари приятели, които са важни за мен. Интересното е, че докато бях студент, единственият театър, за който мечтаех, беше Малък градски театър „Зад Канала“, така че нямаше как да не се възползвам от поканата на Бина Харалампиева, нашият директор, която получих. И така до днес, вече 10 години съм част от трупата на един велик театър с много големи актьори. Щастие всеки ден!

Кои са вашите учители – сега и преди?

Всеки ден се учим от кого ли не, от какво ли не. Слава богу, през живота си съм срещнал много прекрасни и важни хора, които са ме формирали. Благодаря на всички. Но сега най важните ми учители са Петър Пъдев и Яна Пъдева, моите малки деца, които абсолютно всеки ден ми показват смисъла на всичко което съм преживял, за да стигна до тук, когато те ме учат как да стана по-добър човек.

Любопитството ли е онова, което захранва един актьор?

Разбира се, че любопитството към света е много важно, за да захранва въображението на един актьор. Но не само това е нужно. Трябва много любов, много отдаденост и дисциплина. Аз много обичам професията си и това помага за всичко. С всяка нова роля сякаш започва нов живот, всеки път, няма рутина и тази динамика мен ме осмисля и вълнува. Всеки ден в театъра е щастие!

Мечтите само с позитивизъм ли трябва да се гонят?

Много е важно да сме позитивни, да. Да вярваме в мечтите. Хубавото е, че всичко абсолютно наистина си зависи само от нас. Всяка мечта е възможна и е въпрос на труд, вяра и повторения. Често по време на пътя мечтите се изменят, но това е още по-хубаво, защото това означава, че се развиваме и променяме самите ние. Важното е да работим с чисти сърца и без да си губим особено времето.

Как си обяснявате успеха на „Червено и черно“? Като че ли кодовете на старите текстове намират все повече пътища към сърцето на съвременния човек?

Големите текстове никога не са спирали да намират път към сърцата на хората. Още повече, когато става дума за ЛЮБОВ. В любовта няма „стари теми“, няма „стари времена“. Всички хора по света искат да бъдат преди всичко обичани и се припознават в тези неща. Стендал е майстор в това, така че успехът на „Червено и черно“ е съвсем закономерен. А и ние много хубаво играем в това представление 🙂

В МГТЗК винаги има нестандартни постановки, избягали от модата, направени по съвършен и оригинален начин. Едни от тях са „Портокал с часовников механизъм“ и „Зорба“? Кое е най-голямото предизвикателство за вас в тези спектакли? И в двата актьорите са влезли по удивителен начин в своите образи!

Много обичам и двете представления. А те са съвършено различни. Моето лично предизвикателтво и в двете представления, е, че се налага да работя в крайност, с всякакви средства и много смело, без никакво самонаблюдение, и да се надяваме, че децата ми никога няма да ме видят как изглеждам точно в тези представления, че, горките, ще се уплашат доста 🙂 Иначе е факт, че в нашия театър има прекрасни, различни и много важни представления.

След „Лято и дим“ по Тенеси Уилям искам да ви попитам – Може ли човек да опише някого, в когото е влюбен? Времето ли е най-голямото разстояние между две места? Всеки от нас едно нищо ли е, докато не бъде обикнат? Защо трябва да мислим дълбоко за някой друг? Къде е адът? А Раят?

Леле, все големи въпроси на които търсим отговорите , горе-долу, цял живот. Според мен за любовта всеки човек може да говори единствено от своя си личен опит. Аз мога да опиша любовта за мен, да, защото я срещнах, опознах и развих… знам я точно как изглежда и името й знам :))))) Без любов и споделеност сме за никъде и факта, че всички се стремят към
нея, е показателен. А къде са адът и раят, не знам, но подозирам, че са в съседство 🙂

Театър или кино?

Разбира се, че и двете, за да има удовлетвореност на всички нива 🙂

Спокоен живот или луда надпревара?

Спокойна надпревара + луд живот 🙂

Тишина или денонощна детска суматоха?

– От две години и половина единствено и само – ДЕНОНОЩНА ДЕТСКА СУМАТОХА. Така, обаче, редките мигове на тишина са бленувани и важни. 🙂