Нина Александрова
На 20 април 1984 година, точно в 18 часа и 15 минути, Христо Проданов прави последната крачка, за да се озове на най-високия връх в света – Еверест. Така преди 38 години алпинистът се превръща в първият българин, покорил изключителната височина от 8848 м.
Христо Проданов е и първият човек, който изкачва Еверест по западния склон, известен като „Жестокия път“. Властите на Непал декларират, че за 1984 г. единственият свободен маршрут на Еверест е само по Западния гребен. Друга възможност няма чак до 1990 година. Това е най-дългият и труден път, по време на който сънародникът ни дори не използва кислороден апарат.
Преходът му започва от базовия лагер, а до върха стига за 33 дни – рекорд за този маршрут. Точно толкова и минути остава на хималайския гигант. Той също е първият, покорил най-високата точка на планетата още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.
Слиза по собствените си стъпки
Българският планинар оставя камерата си на върха и започва да слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което никой преди него не е правил. Започва силна буря, която принуждава Христо да прекара нощта на открито. Температура от минус 42 градуса, без кислород, на приблизителна височина 8600-8700 м. се отразяват пагубно на алипиниста. Започва спасителна акция, която продължава цели две денонощия. Най-близо до Проданов достига Людмил Янков, но нощта пада и му е наредено да спре издирването. Последното обаждане от Христо е в 19.45 ч. на 21 април 1984 г. Само два дни след като осъществява мечтата си, той остана завинаги горе, заплаща подвига с живота си.
Той е и първият българин, стъпил на Осемхилядник – Лхотце (8516 м). Алпинист № 1 на България за XX век (2001 г.).
Детска мечта
Христо Проданов е роден в град Карлово и едва 14-годишен предприема първия си дълъг преход през връх Ботев. Това, което ще накара хлапака да се захласне по алпинизма и години по-късно светът да се окаже прекалено нисък за него, се оказват двама непознати с екипировка за алпинизъм, които преминават през Карлово. Христо, заедно с братовчед си Захари, ги следват до хижа „Балкански рози“, където откриват, че двамата всъщност са алпинисти и хобито им е да изкачват най-високите върхове. Само толкова било нужно на бъдещата легенда. От този момент нататък той прекарва времето си четейки книги за алпинизъм и разпитвайки всеки, който може да му разкаже нещо повече.
Още тийнейджър, Христо обикаля цяла България, докато не остава планина и връх, през който да не е оставил следите си. Така през 1962 г. родината няма какво вече да му предложи и той прекосява границата. С невероятна сръчност и логичност, Христо започва да проправя нови пътеки и маршрути, които никой друг не е дръзнал да опита. Без да се спре нито за миг, нашият алпинист гледа от все по-високо.
Постижения
През 1976 г. покорява алпийския Матерхорн, където в продължение на цяла седмица, заедно с Трифон Джамбазов, са принудени да останат в изчакване на силна снежна буря. Следват няколко седемхилядници – Ленин, Ношак, Комунизъм, Корженевска. Те обаче са нищо в сравнение с постижението на Христо от 30 Април 1981г. В 13:45 часа той стъпва на четвъртият по височина връх в света – Лхотце (8516м.). Тогава става първият българин, изкачил осемхилядник.
Мечтата му обаче била друга. Когато се изкачва на Лхотце, той е само на ръка разстояние от покрива на света – Еверест. Първоначално е трябвало да се катери заедно с Иван Вълчев, но отказва и така в последния момент се решава с него да е Ринджи. Макар шерпът да е в много добро физическо състояние и да е добре подготвен, той се затруднява при отвесните скали. Двамата по план е трябвало да бъдат третата двойка, отправила се към върха, но те са много бързи и изпреварват останалите групи.
Започва спасителна операция – всички, които се намират близо до Еверест се отправят към върха. Според думите на Христо, той най-вероятно се намира някъде до Голямата сива кула на 8700м. височина. Людмил Янков е един от смелите алпинисти, които веднага тръгват да го търсят. За рекордно кратко време успява да стигне почти до върха и не се подчинява на заповедта да прекрати търсенето поради лошите условия. Изминава разстоянието от 1330 метра на един дъх – безпрецедентна саможертва и героизъм. Янков прави нечовешки усилия да открие приятеля си и е на ръба на силите си, но в крайна сметка времето и падането на нощта го принуждават да спре на височина 8500 метра – драматично близо до Проданов.
