Нина Александрова
Когато се ражда, я кръщават на принцеса – Ингрид Шведска. Животът й има и такива белези. Появява се в семейство на швед и германка на 29 август 1915 година в Стокхолм. Уви, това й носи само болка – майка й умира, когато е на две годинки, малко след това губи и баща си, и леля си, на която я поверяват след кончината на родителите. Отглежда я чичо й Ото. Мечтае да стане актриса, само това я отдалечава от самотата. С тази цел посещава и училището към Кралския драматичен театър в Стокхолм. Получава първата си роля в шведски филм през 1935 г. Това е само началото на феномена Игрид Бергман.
Първият й брак е с лекаря Петер Линдстрьом, от когото има дъщеря им – Пиа. Горе-долу по това време започва възходът на актрисата в Холивуд. Интересен е фактът, че Ингрид учи актьорско майсторство при племенника на Антон П. Чехов – Михаил Чехов, по онова време театрален педагог. Преломният филм за нея в професионален план е „Казабланка“. Успехите след него идват един след друг, а за „Светлина от газова лампа“ получава първия си „Оскар“. Това обаче я въвлича в много условности, ангажименти, започва все по-трудно да жонглира с кариера, малко дете и брак…Именно тогава е запленена от италианеца Роберто Роселини, известен вече режисьор и сценарист, наблягащ в своите филми на непредсказуемостта в човешкото поведение, силните емоции, красотата, но и суровата следвоенна действителност в Италия. Неслучайно печели „Златна палма“ и „Златен лъв“, смята се за иноватор в своето време, пресъздава на екран Исус, Медичите, Микеланджело, Луи XIV, Мусолини, Алиенде.
„Струва ми се, че дълбоко в себе си бях влюбена в Роберто от момента, когато гледах филма му „Рим, открит град“ – беше непрекъснато в мислите ми и аз не можех да преодолея това. След това отидох на прожекции и на други негови продукции, шокът беше голям“, споделя актрисата. Пише му писмо, в което декларира желанието си да участва в негов филм.
По това време Роселини има връзка с известната актриса Ана Маняни, но това не му пречи да започне афера с Ингрид, а по-късно да й повери и роли, първоначално отредени за Ана.
Ингрид напуска САЩ през 1949 година, за да бъде с Роселини. По онова време е на 33, а той на 42. Това не е безметежен период за Бергман, тъй като започва битка с първия си съпруг за попечителството на дъщеря им Пиа. Стига се дотам, че детето има забрана да вижда майка си, ако е в Италия, а Швеция се отрича от актрисата. Разводът се проточва до безкрай, а това трупа негативи и напрежение между нея и Роберто, макар и да я подкрепя в този тежък период. Двамата имат три деца – син Робертино и близначките Изабела и Изота-Ингрид. Дори и те обаче не успяват да скрепят изчерпания вече брак.
След време Роселини се увлича по индийката Сонали, а малко след развода Бергман се омъжва да театралния режисьор и продуцент Ларш Шмид. Кариерата й е зашеметяваща – има общо три „Оскара“, БАФТА, „Златен глобус“, „Еми“. Тя не е само красива и талантлива, но и интелигентна – владее 5 езика (шведски, немски, френски, английски, научава и италиански).
Последното десетилетие от живота й е мъчително. Лекарите диагностицират Ингрид с рак на гърдата. След продължителни 8 години в борба с тежката болест, актрисата губи битката. Работи до последно.
