Тъжната приказка за живота на Андерсен

Като дете съм плакала десетки пъти с малката Кибритопродавачка на Андерсен, умираща от студ. Смразявах се от вида на Снежната кралица и от любовта на Оловния войник. Виждах се като Грозното патенце и се надявах да израсна красив лебед, слагах грах под дюшека, сънувах заедно с Оле Затвори очички. Имах цяла армия и свят от пъстри герои. Днес, разбира се, виждам социалните елементи в приказките му, тънката разлика между добро и зло, измамната красота, широкоспектърното у Андересен и разбирам, че творчеството му, малко или много, е формирало и моя свят.

Детство в бедност

Ханс Кристиян има трудно детство. Родителите му са бедни – баща му е обущар, а майката – перачка, 15 години по-възрастна от него. Женят се, когато тя е бременна в седмия месец с Ханс и има извънбрачна дъщеря от друг. Живеят в една-единствена стая, където през деня баща му приема клиенти. Дядо му е душевно болен, съседите го наричат „лунатика“. Бабата, в чиито ръце е оставен малкият Ханс, също често изпада в депресии.

Андерсен се чувства самотен и необичан от никого – нещо, за което спомагат несъразмерно високият му ръст, дългият нос, огромните ходила и острите болки в корема, погрешно определени по онова време от местния доктор като епилептични припадъци. Постоянно става обект на присмех от своите съученици.

Така се формира детската душа на великия писател, именно в такава среда той опознава тънките нюанси на човека, крехкостта на битието и уязвимостта на хората от неподвластното на тях време.

Започва да работи на 11 години

Ханс започва да работи на 11 години. Налага му се, тъй като баща му умира. Първо става чирак в тъкачна работилница, а по-късно черноработник в тютюнева фабрика. Когато навършва 14, заминава за Копенхаген с надеждата да стане актьор и да използва сопрановия си глас в Кралската опера. Разочарован е само няколко години по-късно, когато гласът му мутира.

Чужбина

Андерсен успява да завърши Копенхагенския университет с много лишения и усилия. Заминава за чужбина и до края на живота си остава запален пътешественик – не само заради удоволствието от пътуването, но и заради срещите си в чужбина – с Виктор Юго, Хайнрих Хайне, Балзак, Александър Дюма и Чарлз Дикенс. По пътя Ханс създава много пътеписи, театрални пиеси и няколко романа.

Липсата на жена

Андерсен така и не намира жена, с която да свърже живота си. Първата му любов е сестрата на негов съученик. Момичето обаче е сгодено и не му обръща внимание. Въпреки това Андерсен ѝ посвещава стихове и до края на живота си носи у себе си нейно писмо. Голямата тайна на Ханс си отива със самия него – според последното му желание това писмо е изгорено след смъртта му.

„Грозното патенце“

Андерсен изпитва чувство на отчуждение, което го преследва през целия му живот. „Историята за грозното патенце, разбира се, е отражение на собствения ми живот“, признава той. Ненапразно героите в приказките на Ханс изпадат в отчаяние и безнадеждни ситуации, по този начин писателят отразява и собствените си душевни травми.

Отношенията му с Дикенс

Андерсен се оказва твърде натрапчив към Чарлз Дикенс и злоупотребява с гостоприемството му. Писателите се срещат на парти през 1847 г. и поддържат връзка в продължение на 10 години. След това Ханс посещава Дикенс за две седмици, но в крайна сметка остава повече от месец. Това ужасява писателя, тъй като Андерсен е твърде истеричен. Например, веднъж се разплаква и се хвърля в тревата заради прекалено критичен преглед на една от книгите му.

Когато гостът най-накрая си тръгва, Дикенс окачва на стената на къщата си табела с надпис: „Ханс Андерсен спеше в тази стая пет седмици – това изглеждаше като ВЕЧНОСТ за семейството!“ След това Чарлз спира да отговаря на писма от бившия си приятел и двамата спират да общуват.

Живот под наем

Писателят живее под наем през целия си живот в апартаменти, защото не може да понесе мисълта да се привърже към мебели. Не иска да си купи легло, защото казва, че ще умре на него. И страхът му се оказва основателен. Легло е причината за смъртта на разказвача. Той пада от него и е тежко ранен. Така и не му е съдено да се възстанови от раните си.

Смърт

Междувременно се появяват симптоми за рак на черния дроб, който отнема живота на писателя на 4 август 1875 г. Още приживе датското правителство отдава чест към творчеството на автора, като издига паметник с облика на Андерсен. Направен в Копенхаген, той изглежда така, както великият писател винаги е желал – да бъде сам, седнал в кресло, с книга в ръка.

Днес Андерсеновите приказки са преведени на повече от 60 езика и безспорно са световна литературна класика. Цветя, животни, хора и приказни същества – героите му се раждат, страдат, постигат мечти, извършват подвизи и ни учат да бъдем добродушни и честни, да бъдем истински мечтатели. Душеприказчици!

Посещава България

Малцина знаят, че Андерсен посещава България през далечната 1841 година по време на своето европейско пътешествие. Впечатленията си от българските земи той споделя в своя пътепис „Пътуване по Дунав“, част от неговия сборник с пътеписи, озаглавен „Базар на поета“:

„Българският бряг се извисяваше неравен и обрасъл с растителност, а почвата изглеждаше благодатна за обработване. Но големи площи стояха напълно пусти. Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а колко по-добър дом биха могли да намерят тук. Тук е плодородна земя, разположена до една от най-големите реки на Европа – пътят към Ориента.“

Първите български градове, с които той се сблъсква са Силистра и Тутракан, минава през Свищов, Русе и други, а последният е Видин.