Нина Александрова
През 2003 г. американският град Тампа става свидетел на страшна трагедия: местната жителка Джин Ан Коун вкарва колата си в гаража на собствения си дом, заспива, без да изключи двигателя и се задушава от изгорелите газове. И сякаш това не е достатъчно, ами мъжът ѝ Дъглас Коун се жени отново, при това само няколко дни след гибелта на съпругата си. Оказва се, че изобретателният Дъглас вече дълги години води двойствен живот и е женен за още една жена – Хилъри Карлсън, която го познава под името Доналд Карлсън. Той има деца и в двете семейства, които въобще не подозират за съществуването на доведените си братя и сестри. Обяснявайки честите си отсъствия с командировки и секретна работа, Дъглас-Доналд в продължение на няколко десетилетия се изхитрява да крие двойствения си живот. Известно време две от децата му от тези два брака дори са съученици, но не се досещат, че са роднини.
Старателно скриваното „второ семейство“
Старателно скриваното „второ семейство“ е известно явление. За него разказват писатели и сценаристи, знаем и примери от реалния живот. И все пак не е лесно да се повярва, когато се чува за нещо подобно. Защо жените не разкриват измамата? А всичките тези командировки – нима не им се струват подозрителни? Сюжетът на пиесата на драматурга Сам Шепърд също представя историята на „тайното“ второ семейство, а обяснението за това явление сe дава още в заглавието на пиесата „Побъркани от любов“ (Fool for Love). Когато в играта се намесва любовта, ние ставаме лековерни.
За това че лъжата, измамата и самозаблудата са сред най-присъщите на човека черти разказва норвежецът Бор Стенвик в книгата си „Блъф“. От нея е историята по-горе. Той е журналист и живее в Осло. Публикувал е три книги, от които две са наградени.
За какво друго служи интелигентността?
Лъгането и маменето не са сред качествата ни, с които можем да се похвалим, но без тях не бихме били хора. Съвременни специалисти по еволюцията смятат, че нашата интелигентност до голяма степен е предназначена да ни помага да разпознаваме блъфовете и да блъфираме другите. Без значение колко по-изискани или по-образовани ставаме, успехът ни до голяма степен зависи от уменията ни да подведем другите и да разберем кога ни мамят. Как да разпознаем лъжеца? Какво означава искреност във войната и политиката? Може ли един фалшификат да бъде истинско изкуство? Защо все още сме толкова зле в разкриването на лъжите? Защо толкова често търсим истината на грешните места?
Книгата е за това какво възприемаме като истинско или фалшиво и защо сме толкова загрижени да ги разграничаваме. Бор Стенвик изследва близката и далечната история, посещава Норвежкия изследователски институт по отбраната, интервюира историци на изкуството и невролози и вплита всичко това в интригуваща история за онова, което презираме, но същевременно го използваме: лъжата, измамата и самоизмамата. Интересните истории и научните хипотези ни разкриват защо повечето хора просто не са в състояние да се оправят без лъжата.
Фалшивите новини и социалните мрежи
В природата на човека е да извърта, да мами, да лъже, да блъфира, да доукрасява, макар че и животните го правят добре. Обкръжени сме от измами от самото си детство, а и самите ние понякога нямаме нищо против да добавим някоя неистина от себе си – или заради шегата, или заради спасението си. А що се отнася до фалшивите новини и социалните мрежи, там лъжата е значително повече от истината.
Циничната и користна лъжа през всичките епохи се осъжда от обществото. А ето че остроумният блъф, умението да се прибегне до измама за добри цели (например да се обърка врага) предизвикват симпатия и възторг. С какво е свързана тази двойственост, какви са механизмите на лъжата и защо са нужни на човека в хода на еволюцията – тези въпроси разглежда авторът. В търсене на отговорите той изучава най-новите образци на камуфлажа, записва се на курсове по аристократични маниери в Лондон, изследва фалшифицираните шедьоври на изкуството и за момент се подвизава в бар за свалки. Запознава се с най-новите теории на философите, антрополозите и невропсихолозите, беседва с изкуствоведи, полицейски експерти и орнитолози.
Статистиката – изневеряващите са повече, отколкото предполагаме
Статистиката на съпружеските изневери се променя, но може със сигурност да се твърди, че изневеряващите между нас са повече, отколкото предполагаме. Сред мъжете броят на неверните съпрузи стига до 25%, а броят на неверните съпруги сред жените е 14%. Тези данни 393 обаче са получени на базата на чистосърдечни признания, поради което мнозина учени смятат, че на практика изневеряващите сред нас са повече.
Освен това жените по-скоро по-често намаляват сведенията за броя на собствените си извънбрачни връзки, отколкото мъжете. Авторите на книгата „Химията между нас“ (The Chemistry Between Us) Лари Йънг и Брайън Александър твърдят, че на практика сред нас има около 30 – 40% неверни съпрузи; сред онези, които не са в брак с основния си партньор, броят на изневеряващите стига до 50%; а освен това 10% от мъжете не са биологически бащи на онези, които смятат за свои деца.
