Нина Александрова
Диамантът от златната ера на Холивуд, дамата с виолетовия поглед, покорила света; първата, получила хонорар от над милион долара…На този ден през 1932 г. в предградие на Лондон се ражда вечната звезда на киното Елизабет Тейлър. Животът й е бурен, белязан от много болка, проблеми, влюбвания и десетки покорени върхове. Американският филмов институт я нарежда на 7-о място сред 100-те най-добри актриси за всички времена. Нейният личен живот е обект на голямо внимание – не на последно място и заради осемте й брака.
Посещава уроци по балет от 3-годишна, а първият си филм снима едва на 9. Паралелно учи в престижното училище Byron House по методиката на Мария Монтесори. По-късно се мести със семейството си в Америка, където бързо откриват таланта и обаянието й на екран.
Участията й в престижни продукция я превръщат в звезда на класическото холивудско кино. Въпреки че е една от най-добре платените в MGM, Тейлър желае да сложи край на кариерата си. Не одобрява контрола на студиото и не харесва много от филмите, в които играе. В края на 50-те обаче участва в две филмови адаптации на пиесите на Тенеси Уилямс „Котка върху горещ ламаринен покрив“ и „Внезапно, миналото лято“. Печели „Златен глобус“ за най-добра актриса за последната. Продължава кариерата си успешно през 60-те години на миналия век и остава известна обществена личност до края на живота си.
През 1963 г. става първата актриса, която минава границата за хонорар от един милион долара за ролята си в „Клеопатра“, където на снимачната площадка среща и бъдещия си съпруг Ричард Бъртън. Любовта им е вдъхновение за цялата гилдия и киноманите по света.
Тейлър получава два пъти „Оскар“ за най-добра женска роля и се нарежда на 7-мо място сред 100-те най-добри актриси за всички времена в класацията на Американския филмов институт. Удостоена е и с Орден на Британската империя.
В края на 2010 г. Елизабет Тейлър дава едно от последните си интервюта за списание „Us Weekly“. В него е помолена да спомене накратко няколко неща, които би искала хората да знаят за нея. Тя го прави по очарователен, хаотичен и непретенциозен начин, както вероятно би го направило всяко обикновено момиче. Умира няколко месеца след това интервю. Ето част от откровенията й в него:
„Преди да правя филми, имах щанд за лимонада в Южнa Калифорния“.
„Еврейското ми име е Елизабет Рейчъл“.
„Не съм излизала на срещи с момчета, докато не станах на 16 години“.
„Имам твърде къси крака“.
„Филмът, с който се гордея най-много, е „Кой се страхува от Вирджиния Улф“.
„Никога не съм посрещала и ден без парфюм“.
„Първият ми спомен е от болка“.
Ето още мисли и откровения от звездата с магнетични виолетови очи:
„Успехът е най-добрият дезодорант. Той премахва всички предишни миризми“.
„Знам, че съм красива, макар краката ми да са леко късички, стъпалата големички, а бедрата широчки. Освен това, имам няколко брадички, и изобщо съм доста пълна. Може да си дебел и все пак да притежаваш сексапил. Всичко зависи от това – каква се чувстваш“.
„С времето започваш да съжаляваш за всички извършени от теб грехове, и за някои, които още не си извършила“.
„Какво искате от мен? Да спя сама ли?“
„Сипи си питие, сложи си червило и се стегни!“
„Винаги съм признавала, че във всичко, което правя, съм водена от своите емоции“.
„Проблемът с хората, които нямат никакви пороци е, че можеш да си напълно сигурен, че те имат някои доста досадни добродетели“.
