Тя е родена в Истанбул. Завършва социология в Босфорския университет, а след това работи като учител в Тайланд и Лаос. Блогът й „Човешки състояния“ има многобройни почитатели в Турция и по света. През 2011 г. излиза сборникът с есета за нейните пътешествия „Синята гора“, а три години по-късно е отпечатан първият й роман „Игра на криеница“. Известно време живее в Тайланд, после прекарва 10 години в САЩ. Владее отлично гръцки и английски език. На български досега са излезли две нейни книги – „Дъщеря на Смирна“ и „Истанбулска рапсодия“.
Днес Дефне Суман живее в Атина и продължава да пише. Обича да пътува, но да овладява чуждите места не като турист, а да се установи да живее, да създаде дом, да има ежедневен ритъм на дадено място. Това й дава перспектива и различни гледни точки.
Писателката беше гост на на единадесетото издание на Софийския международен литературен фестивал в НДК – чията тема тази година е „Създаваме истории. Създаваме история“. „Само чрез историите можем да се свържем с другите, като в мрежа. Всяко чувство – било то страх, любов, приятелство, е база за история“, казва тя. И допълва: „Мисля, че чрез писмата, които започнах да пиша до себе си, разбрах коя съм – мама ме накара да си водя дневник, когато бях на 8 годинки“.
Дефне вярва, че травмите не са случайни, те по някакъв начин лекуват хората, ако бъдат разкрити. Според нея така се получава въздух, от който всеки има нужда, за да заздравее. „Това важи и за личните, и за обществените рани“, твърди Суман и посочва, че процесът е неприятен, болезнен, но необходим, а обществата се нуждаят от излекуване.
Дефне разказа как стига до своето вдъхновение – то се дължи на факта, че тя е учител, който от 20 години преподава йога, освен това я изучава и ежедневно я упражнява. „Това ми помага да се свържа с вдъхновението си“, признава тя. Всъщност Суман реализира мечтата на баба си да стане писател. „Израснах в семейство, в което или се разказваха, или се четяха истории, всички като нишки са вплетени в мен от предците ми“, обяснява още турската авторка. Тя вярва, че колкото повече култури опознава човек, толкова става по-емпатичен.
Сюжетът на „Дъщеря на Смирна“ се развива в началото на ХХ век, а неговата главна героиня носи името Шехерезада. Действието на втория роман е в съвремието – по време на ковид пандемията, но мемоарите на 75-годишният Периклис Дракос отпращат сюжета и в Истанбул през 40-те години на миналия век.