Противоречивият гений на Рудолф Дизел

Рудолф Дизел е един от най-големите изобретатели, известен най-вече със създаването на дизеловия двигател. Родителите му са немци, но той е роден на днешната дата през 1858 г. в Париж, където израства.

Още на 14 г. решава да стане механик и завършва образованието си като най-добър ученик. През 1892 г., когато Дизел е едва на 34 години, подава заявка за получаване на патент на нов рационален топлинен двигател. Получава го година по-късно, а двигателят се разработва в Аугсбургския машиностроителен завод (от 1904 г. МАН) при финансовото участие на компаниите на Фридрих Круп и братя Зулцер. Първият функциониращ двигател е направен от Дизел там през 1897 г. Мощността е 20 конски сили при 172 оборота в минута, КПД 26,2% при тегло пет тона. Параметрите превъзхождат с много съществуващите двигатели на Ото с КПД 20% и корабните парни турбини с КПД 12%. Очаквано, това предизвиква мигновен интерес от страна на промишлеността, макар първоначално Рудолф да смята, че неговото изобретение ще помага на малки предприятия и занаятчии, а не на индустриалци. Той иска да помогне на малкия бизнес да се конкурира с големите индустрии, които по онова време разполагат с парите да използват силата на парните двигатели.

Първоначалната идея на Дизел е двигателят да работи с въглищен прах, но тя се оказва неудачна поради високата абразивност на горивото, трудното му внасяне в горивната камера на цилиндъра и бавното му изгаряне. След дълги опити и многобройни неудачи, изобретателят създава експериментален масивен двигател, работещ с растителни масла, като на практика двигателят му е работил с фъстъчено олио. Въпреки че тези видове горива не стават бързо популярни, през 2008 г. ръстът на цените на горивата, в съчетание с опасенията по повод световните запаси от нефт води до по-широко използване на растителни масла и биодизел. Основното гориво, използвано при дизеловите двигатели, е дизеловото – получавано при преработката на суров нефт. Дизелът е по-безопасен при съхранение от бензина, тъй като неговата пламна точка е с около 80 °C по-висока,и той не експлодира.

Изобретенията на Рудолф имат три общи неща – те са свързани с преноса на топлина чрез естествени физични процеси или закони, имат подчертано изибретателен механичен дизайн и първоначално са мотивирани от концепцията на изобретателя за покриване на определени нужди – предоставянето на възможност на независимите занаятчии да се конкурират с голямата индустрия. Неговото изобретение може да се използва от малките компании, но индустриалците също го приемат с отворени обятия.

Рудолф Дизел проектира много топлинни двигатели, в това число и въздушен, задвижван от слънчева енергия. Многобройните патентни процеси обаче подкопават здравето му. Той се лекува в психиатрична клиника. Освен това финансовото му състояние е незавидно – изобретателят не е добър бизнесмен. Макар да става милионер до края на 19-и век, заради лоши инвестиции в края на живота си той затъва в дългове.

На 29 септември 1913 г. Рудолф се качва в Антверпен на британския параход „Дрезден“, за да участва в заседание на Consolidated Diesel Manufacturing Ltd. в Лондон. Изглеждал е в добро настроение, но след като вечеря, никой повече не го вижда. Креватът в каютата му не е ползван. На 10 октомври екипажът на холандския правителствен лоцмански катер „Кертсен“ забелязва човешки труп, носещ се във водата при бурно море. Тялото е силно разложено и затова не е извадено на брега, а само са взети някои предмети от облеклото, като кутийка за бонбони, бележник, джобно ножче и калъф за очила, които по-късно синът на Дизел, Ойген, идентифицира като принадлежали на баща му.

Точните обстоятелства за смъртта остават неизяснени. Обсъждало се самоубийство, но някои обстоятелства на парахода не го потвърждават. Вестник „L’Aéro“ публикува през 1934 г. статия за смъртта на изобретателя, в която се съобщава, че Дизел е написал писмо до жена си във Франкфурт, в което споменава за чувство на подтиснатост и угнетено настроение, без да посочва някакви причини за това. Има обаче и теории, че той е изхвърлен зад борда, за да бъде предотвратена продажбата на патенти на британското правителство. Има и спекулации, че зад неговата смърт стоят магнати от индустрията за добив на въглища, тъй като парните двигатели използват огромни количества от тях. И до днес смъртта му е загадка.

Двигател на Дизел започва да се използва незабавно, с приложения на най-различни места, които подпомагат бързото развитие на индустриалната революция. След смъртта му се използват често в автомобили, камиони (от 20-те години на миналия век), кораби (след Втората световна война), влакове (от 30-те години на миналия век) и на много други места, като това продължава и до днес. Днешните дизелови двигатели са усъвършенствани версии на оригиналната концепция на Рудолф Дизел – неговите двигатели са използвани за захранване на тръбопороводи, електрически и водни инсталации, автомобили и камиони, морски плавателни съдове, а скоро след това вече се използват в мини, петролни полета, заводи и за презокеански превози.