Нина Александрова
„Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно“, „Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията; извършват революция, за да установят диктатура. Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт“. Думите на един от най-великите писатели за всички времена са на Джордж Оруел и несъмнено са пророчества, макар и зловещи.
Помните ли „Фермата“ и „1984“? Тези знаменити негови антиутопии са писани в средата на миналия век. Днес се навършват 120 години от рождението на писателя. Някои наричат тезите му пророчески и в контекста на времето ни звучат и актуално, и мрачно.
Ерик Артър Блеър е роден на 25 юни 1903 година в индийския град Мотихари, Бенгалия – тогава британска колония. По-късно той си слага псевдонима Джордж Оруел и става известен като писател, публицист, журналист и критик. Баща му е бил британски колониален офицер, а майка му – дъщеря на търговец на чай от Бирма. През 1904 г. Оруел заедно с майка си и сестра си се преместват в Англия, където завършва „Итънския колеж“. В периода 1922-1927 година работи в колониалната полиция в Бирма, като този етап от живота си по-късно описва в автобиографичния си роман „Дни в Бирма“ (1936 г.).
По време на Втората световна война Оруел работи като коментатор в „BBC“ и води предавания, засягащи политически и културни теми. Към края на войната той написва прословутия си роман „Фермата на животните“ (1945 г.), който изобразява предателството на революцията и разпадането на надеждите. През 1949 г. е публикувана последната му книга – романът „1984“, в който Оруел обрисува тоталитарното общество и показва, че унищожението на езика е неразделна част от тиранията. Това е една история, която си остава завинаги свежа и съвременна, а нейните понятия „големият брат“, „двусмисъл“ и „новоговор“, днес са части от ежедневната реч. Романът е преведен на повече от 65 езика, от него са продадени милиони копия в цял свят, което отрежда на Джордж Оурел уникално място в световната литература.
Писателят издъхва от туберкулоза в Лондонската Университетска болница на 21 януари 1950 г. – една на 47 години.
Предлагаме ви част от прозренията на писателя:
„Човекът е единственото същество, което консумира, без да произвежда. Човекът не дава мляко, не снася яйца, не е достатъчно силен, за да дърпа плуг, не може да тича достатъчно бързо, за да улови заек, и все пак той е господар на всички животни“.
„В нашето общество тези, които са по-добре осведомени за случващото се, най-малко могат да видят света такъв, какъвто е. Общо взето, колкото повече разбиране има, толкова по-силни са илюзиите. Колкото едно нещо изглежда по-умно, по-лишено от смисъл е то.
„Във времената на повсеместна лъжа да казваш истината – това е екстремизъм“.
„Йерархическото общество е възможно само върху основата на бедността и невежеството. Когато всички приемат една лъжа, насаждана от партия, ако във всички документи се пее една и съща песен, тогава тази лъжа се намества в историята и се превръща в истина“.
„Нямаш нищо свое освен няколко кубически сантиметра в черепа“.
„Всички животни са равни. Но някои са по-равни от другите“.
„Ако спазваш малките правила, можеш на нарушаваш големите“.
„Войната е начин да се разбият на парчета, да се разтворят в стратосферата или да се потопят в морските дълбини материали, които биха могли да подобрят живота на народа и с това да го направят по-разумен“.
„Патриотизмът по своята природа не е агресивен нито във военен, нито в културен смисъл. Национализмът е неделима част от стремежа към власт“.
„Хората могат да са щастливи само ако не поставят щастието като цел на живота си“.
„Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото“.
„Знаем, че никой не търси власт с намерението да я отстъпи“.
„Масите никога не въстават сами по себе си и никога не въстават, защото са угнетени. Още повече, че те не осъзнават, че са угнетени, докато не им се даде възможност за сравнение“.
„Ако чувстваш, че си струва да запазиш човешкото в себе си, дори това да ти носи беда, значи си победил“.
„Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне“.
„Малко вероятно е човечеството да спаси своята цивилизация, ако не успее да развие система за добро и зло, която да е независима от рая и ада“.
„Нека си го кажем: животите ни са мизерни, трудни и кратки“.
