Нина Александрова
Някога питали ли сте се какво се случва след края на едно представление? Какво се крие там, зад сцената? А в ума на актьорите? Понякога трудно си даваме сметка какво се случва в главата на един артист отвъд неговите множество лица. Животът стоящ пред вратите на театъра го среща и грабва със себе си. Точно този живот извайва последната гънка на поредното лице на актьора. Това превръща театъра в живот, в дом. Всичко е една магия. Дали тя се пренася и в живота на тези, които са нейни проводници?
„Представление и половина“ ни разкрива тайните на театралната магия. Разхожда ни из преживяванията и размислите на четиринадесет актриси. Тези величествени жени ни описват реалността – свят изпълнен с много вълнения, радости и тъга. Но и още един свят – с душа, талант и вдъхновение. Спектакълът е създаден по текстове на действащите лица – самите актриси. Те пеят, декламират, пишат, гримират, буйстват, когато са смирени и са тихи в моменти на бесове. Те са години, натрупвания, надежди, стихии. Жените!
Именно заради това „Представление и половина“ трябва да се гледа, да се изживява, да се гмурнеш в него и да ти се прииска да останеш, дори и след финала. Там, където в тъмнината на спуснатата завеса и угасения прожектор, Актрисата сваля своя грим пред огледалото, носещо аромата на етер и пудра. Там, където сваля от себе си Жулиета, Нора, Нина Заречная, Бланш Дюбоа… Там в оглушителната тишина, след аплодисментите, където се сливат ТЯ и тя – АКТРИСАТА и жената. Там, където започва новото представление – живот!
Своите изповеди разкриват на сцената на театър „Българска армия“ актрисите Анастасия Ингилизова, Антоанета Добрева-Нети, Гергана Данданова, Гергана Плетньова, Евелин Костова, Елена Райнова, Ели Колева, Лара Златарева, Луизабел Николова, Меглена Караламбова, Мимоза Базова, Пламена Гетова, Радосвета Василева, Стефка Янорова.
„Киното е като жената – с нейните моменти на светлини и мрак!“, е казал Фредерико Фелини, а спектакълът е намигване по повод 60-годишния юбилея от създаването на филма му „Осем и половина“.
Публиката става свидетел на преживяванията и размислите на актрисите – с много смях, сълзи, песни, танци….С много талант, ту без завеси, ту със завеси! Преживяваме размитите граници в живота им – между спагетите и премиерата, между объркания личен живот и свръхконцентрацията на сцената. Чуваме женски разкази за мъжка смелост – как човек понякога е слаб след като го сполети нещастие, но само за да стане по-силен. Приемаме изповеди на „грешни момичета“, живели по сърце и превърнали се в лавини….
„Във филма един творец търси изгубеното вдъхновение, изчезналия смисъл. На финала, когато героят признава и приема своята криза, своето объркване, вдъхновението се връща и разпилените фрагменти на живота му образуват вълнуваща картина. Нашето представление събира разпилените изповеди на актрисите от трупата на театъра, техните смешни и тъжни истории, със същата надежда“, разказва режисьорът Стефан Радев.
Истории, истории, истории… Колко може да побере един живот? А 14 живота? А 14 живота на актриси? Разберете сами.
