Нина Александрова
Правата на жените са обект на дискусии, борби и победи от десетилетия наред. Битки има за всичко – от правото да се гласува, през аборти и противозачатъчни до политически паритет и равнопоставеност в заплатите.
Право на глас
На 19 септември 1893 г. Нова Зеландия става първата страна в света, която дава право на глас на жените. Австралия прави същото в началото на 20-и век, но само за белите жени. Аборигенките (както и аборигените) остават без право на глас в избори до 60-те години.
През 1906 г. Финландия става първата европейска страна, която приема всеобщото гласоподаване без разделение по полов признак. След нея това правят Русия през 1917 г., Великобритания през 1918 г., САЩ през 1919 г. (с изключение на чернокожите жени, които, както и мъжете, трябва да чакат до Закона за правото на гласуване от 1965 г.).
Във Франция жените трябва да потърпят до 1944 г. за правото си на глас. Швейцария го прави на федерално ниво едва през 1971 г., а в Португалия трябва да дойде Революцията на карамфилите през 1974 година, за да станат жените равни на мъжете пред урните.
През 90-те и 2000-те години монархиите в Залива въвеждат постепенно това право: Оман през 1994 г., Катар през 1999 г., Кувейт през 2005 г. През 2011 г. кралят на Саудитска Арабия Абдула дава на саудитките правото да гласуват и да се кандидатират на общински избори (единствените избори в тази страна).
Право на противозачатъчни
Първите женски орални контрацептиви стават разрешени в началото на 60-те години в САЩ, а след това в Австралия, Германия и Великобритания. По същото време във Франция обаче закон за насърчаване на раждаемостта от 1920 г. забранява рекламирането и продажбата на противозачатъчни средства. Десният депутат Люсиен Нойвирт с мъка успява през 1967 г. да постигне анулирането на този закон и узаконяването на контрацепцията.
Достъпът до доброволни и безопасни противозачатъчни средства е основно право и въпреки това и днес над 200 милиона жени все още нямат достъп до тях.
Право на аборт
През 1920 г. Ленинова Русия става първопроходец, като премахва забраната и наказването на аборта. Забраната е възстановена през 1936 г. от Сталин, а след това окончателно отпада през 1955 г.
Великобритания узаконява абортите през 1967 г. при управлението на лейбъристкото правителство на Харолд Уилсън. След дълги и бурни парламентарни дебати френската министърка на образованието Симон Вей постига декриминализиране и законово регламентиране на абортите във Франция през декември 1974 г.
Днес правото на аборт далеч не е универсално. Двадесетина страни го забраняват напълно, като сред тях са Малта, Египет, Мадагаскар, Демократична република Конго, Сенегал, Салвадор, Хондурас, Никарагуа и Хаити.
В САЩ с решение на Върховния съд по делото „Роу срещу Уейд“ от 1973 г. принципно се гарантират абортите, но някои щати силно ограничават тази практика.
Неравнопоставеност в заплатите
Плановете за премахване на неравенствата на работното място следват един след друг, но разликите в заплащането остават: европейската статистическа служба Евростат е изчислила, че жените получават средно около 12-14% по-ниско заплащане от мъжете в ЕС. Разликата се стопява, но съвсем бавно.
Неравнопоставеността в заплатите се обяснява с цялостната професионална неравнопоставеност между жените и мъжете: жените по-често работят на непълно работно време или на по-нископлатени длъжности, а професионалните им кариери биват прекъсвани.
Политически паритет
През 1995 г. Швеция става първата страна с правителство, в което има паритет между мъжете и жените.
Това е само един от аспектите на неравенствата между мъжете и жените. Паритетът при съставяне на правителства или избирателни листи се превръща в индикатор за постигнатото в борбата за равенство на половете. Във Франция законът облагодетелства равния достъп на жените и мъжете до изборни мандати и длъжности от 1999 г.
Борбата за човешки права, наречена еманципация
Възпитанието в дух на уважение между половете от най-ранна възраст е от първостепенно значение за разбиване на културните кодове, интегрирани от векове в съзнанието на хората. С течение на времето феминизмът намира отражение във всички политически идеологии – и леви, и десни Марксистите пък го използват, за да демонстрират превъзходството си срещу капитализма. Днес групи, определяни като „феминацистки“, се застъпват за половото равенство, но само между белите, не и за хората с различен цвят на кожата.
Феминизмът вече не е монолитен блок и теченията и идеологиите в лоното му са многобройни. Съвременният феминизъм обаче има бъдеще само, ако е напълно приобщаващ – включва и мъжете, търси диалог и има позитивна нагласа. Тогава може да бъде основа за една голяма либерализация, която да повлече след себе си и други свободи – социални, политически, физически.
