Нина Александрова
Историята познава не един и двама известни властни мъже, но Пабло Пикасо е сред малкото, които използват и злоупотребяват с жените по недопустим начин. Неслучайно от седемте, откроили се в живота му, две се самоубиват, една умира от естествена смърт само 4 години след началото на връзката им, а други две полудяват. Пикасо има афери със стотици представителки на нежния пол и не е верен на нито една от тях.
Една от емблемите на 20 век казва: „Ако съществуваше само една единствена истина, нямаше да е възможно да се нарисуват стотици картини по една и съща тема“. Затова трябва да отбележим, че той често изпитва мъчителна страст към почти всяка жена – страст, която изследва в десетки хиляди картини, опитвайки се да улови не само начина, по който изглеждат, но и да въплъти всичките си чувства към тях. Дамите са маниакално обсебени от него, а Пикасо остава зависим от тях до края на живота си.
Не крие, че за него има два вида жени – богини и изтривалки. А към края си е по-откровен отвсякога: „Аз съм Дяволът. Когато срещна нова жена, искам да унищожа предишната. Това е ключът към вечната младост – да убиеш миналото“.
Фернанде Оливие
View this post on Instagram
Фернанде Оливие е първата голяма любов в живота на испанския художник – мързелива и хаотична, но с независим ум, нетипичен за дамите от началото на миналия век. За младия Пикасо, който пристига в Париж от Барселона само две години по-рано, и чийто опит с жените се ограничава в голяма степен до проститутки и примерни католички, Оливие изглежда като опияняващо предизвикателство.
През 1906 г. тя го придружава до село Госол в испанските Пиренеи, където кубистичната традиционна архитектура и нейните силни, чувствени възможности той неуморно анализира в безброй рисунки. Това търсене води до създаването на една от най-влиятелните картини на века – „Госпожиците от Авиньон“. Пикасо обаче е обзет от ревност и гняв към Фернанде, забранява ѝ да позира за други художници.
Ева Гуел
View this post on Instagram
За да накара Пикасо да ревнува, Оливие започва да излиза с италиански художник. За да си отмъсти, Пабло започва връзка с близката ѝ приятелката Ева Гуел, най-неуловимата от седемте му жени. Времето, прекарано с нея, съвпада с момента от творчеството му, наречен синтетичен кубизъм. В него реалните предмети са синтезирани в полу-абстрактни композиции, които често включват колаж или текст. Въпреки че Пикасо никога не рисува Гуел, той ѝ отдава почит в няколко от тези картини, с думите „Ma Jolie – моята красавица“, което е може би най-милият жест, който прави за някоя от жените си. През 1915 г. Ева умира от туберколоза и въпреки че художникът е опустошен от нейната смърт, почти веднага се отдава на друга връзка.
Олга Хохлова
View this post on Instagram
Тя е забележителна с това, че успява да накара Пикасо да се ожени за нея. Отново следва пълен обрат в неговото творчество – от променящи света на изкуството абстракции до относително консервативен неокласицизъм. Портретите, които прави на Хохлова, носят сдържаност и спокойствие.
Нейното желание да укроти художника обаче скоро започва да го задушава. Връзката им се разпада, а тя става все по-налудничава. Изображенията, които той рисува – нейни и на жените като цяло, също.
На 40 години великият творец става баща за първи път на сина им Паоло. След раждането Олга не си връща предишната фигура. Става свадлива, ревнива и дебела. Пикасо започва да ѝ изневерява, тя го следи и му вдига скандали. Той започва да я рисува като страшилищата от гръцката митология. Въпреки че вече няма чувства към Олга, остава с нея от буржоазна порядъчност, дълбоко вкоренена в испанските му корени, според която, въпреки че е неверен, един мъж не напуска жена си.
Мари-Терез Валтер
View this post on Instagram
По време на брака Пикасо води младата си любовница Мари-Терез в дома им. Чашата прелива и Олга си тръгва сама. Синът им така и не успява да го накара да отиде на погребението ѝ.
Връзката му с Мари-Терез е най-еротичната в живота му. Той е на 53, тя е на 17 години и изпълнява всичките му фантазии. Обича да казва, че в леглото е отлична ученичка. Тя ражда второто му дете – Мая. Единственият ѝ недостатък е, че не разбира от изкуство и не е интелигентна.
Дора Маар
View this post on Instagram
Тогава среща художничката Дора Маар. Заживява разкъсан между двете къщи. Когато има нужда от секс и сготвена вечеря, отива при Мари-Терез. Когато има нужда от секс и разговори за изкуство и философия, ходи при Дора Маар. Тя е много влюбена в него и дори го вдъхновява да нарисува „Герника“ (най-значимата му творба). За съжаление, не може да има деца. Получава от Пикасо безкрайни подигравки и унижения. Никога не се възстановява психически и страда от депресия до края на живота си. Веднъж двете любовници се засичат на едно място и започват да се бият за Пабло. Той описва този момент като най-великия в живота си.
Франсоаз Жило
View this post on Instagram
Следващата му голяма муза е Франсоаз Жило. Тя е млада и амбициозна художничка, само на 21 години, когато се срещат, но изглежда, че понася всичките жестокости на Пикасо с невероятно търпение и е единствената жена, която го изоставя напълно доброволно, в името на това да запази своето достойнство, повече или по-малко, непокътнато. Ражда на Пабло две деца, с които водят относително нормален семеен живот в продължение на девет години.
Жаклин Роке
View this post on Instagram
Последната от големите любови на Пикасо е и, на пръв поглед, тази с най-голям контрол. Пабло създава повече от 400 портрета на скромната Жаклин Роке, за която се жени през 1961 година. Тя е тази, която успява да укроти художника и да създаде спокойна среда в последните години от живота му.
Но дори и нейната история приключва с трагедия. През 1986 година се самоубива. Това се случва 13 години след смъртта на Пабло. По време на брака им, Роке забранява на всичките му наследници да се доближават до него, за да не го ядосват. Твърди, че заслужават всичко, което им e причинил, защото той е гений, а те едно нищо. Казва, че му трябва само спокойствие, за да твори.
Лавина от нещастия
Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 г. на 91 години. След себе си повлича лавина от нещастия. Внукът му Пабло иска да отиде на погребението, но Жаклин не го пуска на гробището. Тъй като е болезнено чувствителен, изпива одеколона си и умира от изгаряне на вътрешностите. Баща му взима свръхдоза наркотици от мъка и също умира.
Двете живи деца на Паоло, Мая (дъщерята на Мари-Терез) и Клод и Паломита (децата на Франсоаз) започват да водят битки с Жаклин за наследството. Колкото и да ѝ се иска да прогони всички, съдът ги признава за равноправни наследници. На сутринта, преди да се осъществи изложба в чест на починалия Пикасо, Жаклин се прострелва в слепоочието.
