Нина Александрова
Паоло Дженовезе e роден в Рим през 1966 г. Съвместява много творчески дейности – писател, сценарист и режисьор. Стои зад направата на над 10 филма по свои сценарии, сред които „Мястото“, „За всичко е виновен Фройд“, „Съвършено непознати“, пожънали огромен успех. Последният има над 15 римейка и е удостоен с награда „Давид на Донатело“ за най-добър филм и най-добър сценарий. Дженовезе е автор и на няколко романа, сред които „Супергерои“, „Първият ден от моя живот“.
В последния действието се развива в Ню Йорк. На преден план са четирима души: мотиваторът Наполеон, гимнастичката Емили, полицайката Арита и дванайсетгодишният Даниел. И четиримата са твърдо решени да се самоубият. Но миг преди да направят непоправимия жест, непознат човек – или ангел? – ги убеждава да сключат пакт: в продължение на седем дни той ще им покаже как животът продължава в тяхно отсъствие, след което ще ги остави да решат дали да го прекратят. Така започва пътешествието им в бъдещето, където ще изживеят приключения на ръба на реалността, ще се сплотят и ще започнат да гледат на себе си и на другите по различен начин. А след седмия ден ще се върнат в първия. И това може би ще бъде първият ден от новия им живот.
Паоло Дженовезе пристигна в София за официалната българска премиера на „Първият ден от моя живот“. Във филма участват едни от най-обичаните италиански актьори Тони Сервило, Маргерита Буй, Валерио Мастандреа, Сара Серайоко и др. Ето какво сподели писателят по времето на двете срещи с българските си почитатели:
„Първият ден от моя живот“
За музиката:
Музиката е много важна за живота. Тя присъства във всички моменти – когато се влюбваме, когато тъгуваме, дори може да спаси живот.
За самоубийството:
Вдъхнових се от филма от една документална лента. Един режисьор беше инсталирал камера на един мост в САЩ, където стават много самоубийства и беше снимал в продължение на 1 година. След това беше направил и интервюта с оцелелите. Оказва се, че за тези 7 секунди, за които падаш, всички съжаляват за решението си и искат да се върнат назад. Тоест, те са взели толкова драстично решение – да сложат край на живота си, а са нужни само 7 секунди, за да го променят. Именно това ме заинтригува – причините хората да се връщат към живота.
И писател, и режисьор:
Има разминавания между филма и книгата. В романа има поглед към живота на героите след самоубийството, във филма го няма. Това е умишлено, тъй като като режисьор исках да поставя въпроси, да пробудя размисли. Иначе, в тази история няма Бог. Говори се за тема, която е социално и религиозно табу – самоубийството. Трябва да се говори за това. Защото всеки, който помага на другите, е ангел.
„Супергерои“
„Супергерои“ е историята на Анна и Марко, които се влюбват един в друг и се борят за любовта си, преминавайки през премеждия и раздели, през щастливи и безрадостни моменти. Анна е художник, автор на комикси, свободен дух и враг на условностите. Марко е професор по физика, убеден, че всичко си има своето научно обяснение и склонен да облича във формули дори човешките чувства. „Супергерои“ е поредицата комикси, създадени от Анна и пожънали успех сред любителите на жанра. И роман, който ни кара да си зададем един прост, но дълбок въпрос: Необходимо ли е да притежаваш суперсили, за да създадеш семейство, което да устои на времето? Във филма главните роли са поверени на Жасмин Тринка и Алесандро Борги.
За личния момент в книгата:
„Супергерои“ е плод на мои срещи с двойки от собствения ми живот, но книгата не е автобиографична, а само вдъхновена от техните истории. Моментите, които са биографични – и в книги, и във филми, са заредени с голяма емоция. Зрителят го усеща и е дълбоко развълнуван от тях.
За суперсилите:
Това, което би ми се искало да притежават хората днес, а и аз самият, е умението да изслушваме. Ако го правим, много от нещата, които наричаме проблеми, няма да ги има. Живеем във времена, в които егоизмът е на първа линия. Супергероите са тези, които правят всичко за другите без да търсят отплата. Моята цел е да накарам хората да се замислят.
За връзките:
Преди 50 години един брак е продължавал дълго. Не се е гледало с добро око на раздялата на двойката. Хората остават заедно – без значение дали се чувстват добре един с друг. Докато днес не е така. Хората често не се женят, лесно се разделят, няма укор от обществото, приема се нормално. Човек трябва да дава най-доброто от себе си – независимо какво прави, с кого и защо.
